генек (Георги Коновски) 3 декември 2018 г., 8:25 ч.

Идеалният свят - 11. 

39 2 10

26.

- Мистър Саркиз, предавам ви управлението на нашата общност. Мисля, че всички са убедени – вие и само вие можете да ни ръководите. И ние вярваме във вашата идея за нов свят, за нови хора. Позволете ми от името на моето семейство да изразя благодарността си към вас. И да ви се закълна... Не, не, мистър Саркиз, моля ви – не ме прекъсвайте... Имаме нужда, усещаме, че трябва да се закълнем пред човека, чиито идеи и наставления ни спасиха, а сега ни предлагат да издигнем Новия свят. Така, както преди няколко века предците ни са построили нова държава с нови хора...

Грей напразно си мислеше, че ще го прекъсна от скромност...

Защо?

Аз не се хвалех с нещо – аз празнувах триумф с постигнатото...

Скромен не е човек, който си мълчи и се свива в ъгъла. Скромен е човек, който няма друго качество. Човек, който може само да демонстрира тишина и сивота – тъй като друго не умее...

Ако нещо си извършил, ако си постигнал нещо, ако си създал нещо...

Защо трябва да се свиваш и да си мълчиш?

Ти го можеш – значи заслужаваш да те видят другите...

Ако искат – да завиждат...

Ако могат – да направят друго...

Ако успеят – да се похвалят и те...

Твърде много „ако”...

Именно затова аз слушах Грей и се усмихвах леко...

Фактически бях постигнал първия етап на замисленото…

Очаквах светът да се самоунищожи...

Стана...

Някъде със сигурност имаше още оцелели, но...

Но бяха безопасни за плана ми...

А при среща бях подготвен как да ги присъединя към нашата общност...

Създадох всички условия да спася хора, които със своите знания и умения – та дори с пороците си – щя       ха да ми служат...

В малкия ни свят имаше изградена система – водач, умни и можещи последователи, подчинили се доброволно на една идея, една вяра, един човек...

Всеки можеше да се развива в избрана от него или полезна за всички ни област. И го правеше с възторг, самопожертвователност и размах...

Личните конфликти бяха заглушавани от морала – такъв, какъвто беше наложен след катастрофата...

Не, не беше рай – казах ви...

Но беше началото на изграждане на земен рай...

Такъв, какъвто аз го виждах...

Постигнах го...

Как?

Защо не – досега скривах отделни детайли от живота ни, от дейността ми, от трудната работа, която се наложи да извърша през последните шест месеца...

И така...

 


/следва трета част/

© Георги Коновски Всички права запазени

https://genekinfoblog.wordpress.com/

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.