Идеалният свят - 11.
Произведение от няколко части към първа част
26.
- Мистър Саркиз, предавам ви управлението на нашата общност. Мисля, че всички са убедени – вие и само вие можете да ни ръководите. И ние вярваме във вашата идея за нов свят, за нови хора. Позволете ми от името на моето семейство да изразя благодарността си към вас. И да ви се закълна... Не, не, мистър Саркиз, моля ви – не ме прекъсвайте... Имаме нужда, усещаме, че трябва да се закълнем пред човека, чиито идеи и наставления ни спасиха, а сега ни предлагат да издигнем Новия свят. Така, както преди няколко века предците ни са построили нова държава с нови хора...
Грей напразно си мислеше, че ще го прекъсна от скромност...
Защо?
Аз не се хвалех с нещо – аз празнувах триумф с постигнатото...
Скромен не е човек, който си мълчи и се свива в ъгъла. Скромен е човек, който няма друго качество. Човек, който може само да демонстрира тишина и сивота – тъй като друго не умее...
Ако нещо си извършил, ако си постигнал нещо, ако си създал нещо...
Защо трябва да се свиваш и да си мълчиш?
Ти го можеш – значи заслужаваш да те видят другите...
Ако искат – да завиждат...
Ако могат – да направят друго...
Ако успеят – да се похвалят и те...
Твърде много „ако”...
Именно затова аз слушах Грей и се усмихвах леко...
Фактически бях постигнал първия етап на замисленото…
Очаквах светът да се самоунищожи...
Стана...
Някъде със сигурност имаше още оцелели, но...
Но бяха безопасни за плана ми...
А при среща бях подготвен как да ги присъединя към нашата общност...
Създадох всички условия да спася хора, които със своите знания и умения – та дори с пороците си – щя ха да ми служат...
В малкия ни свят имаше изградена система – водач, умни и можещи последователи, подчинили се доброволно на една идея, една вяра, един човек...
Всеки можеше да се развива в избрана от него или полезна за всички ни област. И го правеше с възторг, самопожертвователност и размах...
Личните конфликти бяха заглушавани от морала – такъв, какъвто беше наложен след катастрофата...
Не, не беше рай – казах ви...
Но беше началото на изграждане на земен рай...
Такъв, какъвто аз го виждах...
Постигнах го...
Как?
Защо не – досега скривах отделни детайли от живота ни, от дейността ми, от трудната работа, която се наложи да извърша през последните шест месеца...
И така...
/следва трета част/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
