Идилии
- Утре сме канени на рожден ден при сестра ми – госпожа Проза, небрежно и сякаш на себе си, го подхвърли, като пресяваше трети път брашно за къпана питка. Всяка събота в продължение на над шестдесет години госпожа Проза месеше брашно с кубче мая, половин литър прясно мляко и четири яйца. Печеше питки, намазани с жълтък и сусам, вкусни баници с хрупкави и зачервени корички или тиквеници с много настъргана тиква, захар и орехи, поръсени с пудра захар, за господин Роман. Той се стресна и изтърва вестника. Следеше с огромен интерес жалейките и помените, които се мъдреха на предпоследните страници. Те винаги особено го вълнуваха. Господин Роман четеше без очила, въпреки че гонеше деветдесетте години. Кой, кога е роден и на каква възраст е починал. Жалко, че не пишеха и от какво, но той имаше богата фантазия и винаги съчиняваше някаква невероятна история. Госпожа Проза се беше научила да го „слуша”, без да го чува.
- Гледай, гледай го този, цял професор, бил доктор на науките, роден еди-кога си, умрял вчера, не онзи ден... на петдесет и седем години, тцъ, тцъ, млад човек, хубав човек, представяш ли си, лекувал хората, а себе си не могъл да изцери. Ех, знаех си аз, че те докторите са едни пожарникарчета – къде-що има огън, тичат и го гасят, нищо не разбират горките. Аз някога имах язва, всички професори се изредиха да ме лекуват, даже поканиха специално за мен професор Брел от Франция, бил специалист по язвите, но аз сам си се излекувах с препечени филии хляб, намазани с един пръст краве масло. Не сядах без препечен хляб на масата. Когато отидох на контролен преглед след една година, всички професори, като видяха рентгеновата ми снимка, зяпнаха от почуда. Започнаха да ме разпитват – какво съм ял и какво съм пил. Язък, че са учили толкова много, но аз им обясних подробно диетата си, като внимавах да не ги засегна...
- Утре трябва да отидем непременно при сестра ми - госпожа Проза почистваше полепналото брашно от пръстите си. Тестото беше оживяло от месенето и вече правеше мехурчета. Щеше да го остави да повтаса още малко. Покри го с бяла тензухена кърпа. Реши да провери дали свинското се е опекло добре във фурната и взе вилица от чекмеджето. В този момент господин Роман скочи внезапно иззад гърба ú:
- Не го късай зорлен, месото самό трябва да се отдели още преди да го докоснеш с върха на вилицата, не го натискай, виждам, че още не е готово... – господин Роман беше забравил вестника и следеше с лазeрен поглед действията на госпожа Проза.
- Смятам днес да направя и кекс. Ще го занесем утре при сестра ми, да не ходим с празни ръце, - каза тя, извади орехи от една платняна торбичка и ги сложи безцеремонно пред съпруга си. – Начукай ми малко и ги изчисти, поне свърши нещо.
- Не си казала... веднага. Къде ми е чукът, отдавна не съм го виждал?
Госпожа Проза му подаде мълчаливо орехотрошачка и чиста купа. Господин Роман реши да се заяде. Бяха го прекъснали с тези тъпи орехи, а смяташе да изреже снимката на починалия професор от вестника и да отскочи до комшията да интерпретират фактите. Комшията, майстор на късия разказ и изявен белетрист в квартала, беше много приятен човек, учил някога право, всъщност изкарал само един семестър, но се принудил да напусне, защото много са му завиждали. Все пак имаше ерудицията и компетентността по всички житейски въпроси. Бяха се разбрали още предния ден с господин Роман да се видят и да му ударят по една мастичка.
- Че нали ú бяхме на рожден ден миналата година, пак ли ще ходим? – господин Роман не можеше да скрие раздразнението си от факта, че ще ходят при сестрата на жена си – госпожа Поезия. – Казах ли ти да не се събираш повече с нея, че разликата между вас двете е колкото от Земята до Небето, една кокошка има повече мозък от нея и този нейния Сонет, не мога да го гледам, все един такъв мазен и усмихнат, все културен го раздава...
- Тя ми е сестра, той ти е баджанак и двамата толкова много те уважават, винаги ти изпращат поздрави, никога не пропускат и нашите рождени дни. Идват си с яденето и пиенето хората, с подаръците, не мога да разбера защо се дразниш от тях...
- Не, не се дразня изобщо, само не ми казвай, че пак ще трябва да пеем стари градски песни, всъщност ти добре си попя миналата година с онзи бойлер... – господин Роман тайно завиждаше на закръглените хора. Имаше засилена обмяна на веществата и колкото и да се тъпчеше с тесто и сладкиши, си оставаше елегантен и слаб за разлика от госпожа Проза, която цял живот беше на диети, към които, според нея, организмът ú отдавна е бил привикнал. Никакви диети вече не ú действаха. Беше категорична, че е развила алергия дори към зелените салати и с тази алергия обясняваше двойната си брадичката и отоците по краката.
- Кой бойлер? – разсеяно попита госпожа Проза.
- Оня, дебелият с мустаците, дето се потеше целият и дето все те гледаше. Забрави ли, че пяхте на два гласа оная песен, пезевенската – „Простиии, в живота пречка си ми ти”. Нали ви наблюдавах през цялото време, той само какъв топъл и влажен поглед ти хвърляше, а пък ти ме беше забравила съвсем, гледаше да не изпуснеш втория глас...
- Ооо, я стига, че ме заболя главата от твойте глупави приказки. Ако искаш да знаеш, онзи човек беше техен комшия, вдовец, и той донесе тогава пържолите, нали трябваше да му обърнем все пак някакво внимание на човека...
- Да, и утре като умра, съм повече от сигурен, че няма да те боли изобщо глава и ще има да си ядете пържоли с бойлера, колкото си искате, т.е. ще имаш най-после възможност да му обърнеш истинско внимание: ще си пеете на два гласа, може и на три, и колкото си искате там, но мен няма да ме има – господин Роман, без орехотрошачка, започна да чупи с лекота костеливите орехи със сухите си и жилави ръце.
- Ти завиждаш на Сонет, признай си, - госпожа Проза реши и тя да се заяде, да му го върне.
- Аз да завиждам на него?! Глупости, че за какво да му завиждам?
- Как за какво? При тях е винаги весело, събират се целият блок през вечер, все някой има я рожден ден, я имен ден, празнуват юбилеи, миналата година Сонет празнуваше седемдесет годишнина, бяха поръчани седемдесет целувки и ти най- много яде от тях, а и колко пъти са ни канили, аз не ти ги казвам всичките покани, знам, че не обичаш много, много да се събираме...
- Имала си тайни покани и не си казала, така значи, кой знае още какви тайни работи криеш, знаех си аз, че цял живот си била лицемерна към мен, че винаги тайничко и дълбоко в себе си копнееш да бъдеш с тях, всъщност ти си като тях, а аз, глупакът, си мислех, че ти е приятно да споделяме живота заедно. Знам, че не съм красив и обаятелен като Сонет, когато съм се родил Природата си избърсала задните части с мене, е, нямам кавалерските качества на баджанака. Съжалявам, че си пропиля живота с такъв скучен и недодялан човек като мене, благодаря ти за хубавия обяд, вече ми се отяде.
Господин Роман тайно сгъна вестника, напъха го във вътрешния джоб на сакото и се отправи гневно към изхода на коридора.
- Сбогом! Можеш да се обадиш на бойлера и да го поканиш на вечеря, може и да порепетирате за утре някоя нова песен, да блеснете пред всички. Аз няма да ви преча никога повече.
- Сбогом! Със ситното или с едрото ренде да настържа сиренето за шопската салата? – госпожа Проза небрежно и сякаш на себе си продума. Сложи питката във фурната. Знаеше, че след един час господин Роман щеше да се върне, за да обядват заедно. Вече над шестдесет години.
© Ивон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
-
С поздрави, Цоне! Радвам се!
-
Ей тук съм идвала,но пак прочетох с удоволствие!!!Хубава вечер,Ив!
-
Благодаря ти, Мони!
-
Ивче, прекрасно е!
Забавно, интелигентно, поучително четиво!
Майсторка си!
Шестичка! -
С поздрави, Вили!Благодаря за вниманието!
-
Прочетох с голям интерес!Идилия семейна, има свойто очарование!Поздрави, Ивон!
-
Цвети, благодаря!
-
Много свежо, Ивон, а атмосферата ми напомни идилията на Нено и Неновица в началото на "Маминото детенце" на Кравелов
Поздрав! -
Сеси, благодаря ти!
-
Много оригинално и интересно! Поздрави, Ивон!
-
Благодаря ви, че прочетохте, Оги, Кръстинче, Ачо, Любо! Вашето присъствие ме зарадва!
-
Тю, да му се невиди и фантазията ти! Поздрави, Ивон!
-
Поздравления и от мене, Ивон и благодаря!
-
Много талантливо написано! Оригинална идея и отлично реализирана!
Поздрави за оригиналната и талантлива писателка! БЪДИ!!!!!! -
Много оригинално! Хареса ми!!!
Поздравления, Ивон! -
Благодаря ви, Маги и Елена, за добрите думи!
-
Иви ти винаги си оригинална!
-
страхотна идея...и прекрасно написано..
Ивон, сърдечен поздрав и прегръдка за теб. -
С поздрави, Борко!
-
Поздрав!
-
Благодаря ви, Доче и Ицо! Благодаря ви за подкрепата!
-
Поздравления!Просто ми хареса!
-
И хем ми стана едно такова уютно и приятно, хем си викам тази двойка ако има дете как ли би го нарекла?Може би Фейлетончо? И аз като Петя се присетих за Маг НавонаЗагуби се нещо милата
-
Благодаря ти, Цоне!
-
Свежичко!Чудничко!Денят ми започва с много настроение и го дължа на теб!!!
-
Елена, радвам се!
-
!!!
-
Донко, благодаря ти! Антонио, радвам се, че си уловил това, което исках да вложа като идея! Нина, с поздрави сърдечни!
-
Много интересен разказ. Удоволствие е да те чета!
-
Силви, радвам се, че беше тук!Благодаря!
-
Поздрав Ивон!
-
Благодаря, Таня!
-
Прочетох с удоволствие. Поздравления, Ивон!
-
С поздрави, Ели!Благодаря за вниманието!
-
Такива псевдоинтелектуалци винаги е имало. И ще ги има.
Поздрав, Ивон! -
Благодаря на Фея, Петя, Ели за подкрепата и добрите думи!
-
Лелееее, страхотно е! Браво, Валя! Голямо браво!
-
Запазената марка на Ивон!!!Ако знаеш с какъв интерес те чета!
п.п. Ще има ли продължение за Невенчето? Димитрий...лека му пръст,но какво става с Невенчето там? -
Интересно и готино!
-
Благодаря, Водолейче!
-
Истинска идилия.... Интересна хрумка за героите. Поздрав!
-
Благодаря ви сърдечно, Зап, Илко, Оксиморон и Жари!
-
Прочетох и харесах!Заглавието точно пасва на съдържанието.Поздрав!
-
Роси, благодаря ти! Успешен ден ти пожелавам!
-
"-Че нали ú бяхме на рожден ден миналата година, пак ли ще ходим? – господин Роман не можеше да скрие раздразнението си от факта, че ще ходят при сестрата на жена си – госпожа Поезия. – Казах ли ти да не се събираш повече с нея, че разликата между вас двете е колкото от Земята до Небето, една кокошка има повече мозък от нея и този нейния Сонет, не мога да го гледам, все един такъв мазен и усмихнат, все културен го раздава..."
Поздрави за оригиналността и свежестта, Ивон!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
