- Утре сме канени на рожден ден при сестра ми – госпожа Проза, небрежно и сякаш на себе си, го подхвърли, като пресяваше трети път брашно за къпана питка. Всяка събота в продължение на над шестдесет години госпожа Проза месеше брашно с кубче мая, половин литър прясно мляко и четири яйца. Печеше питки, намазани с жълтък и сусам, вкусни баници с хрупкави и зачервени корички или тиквеници с много настъргана тиква, захар и орехи, поръсени с пудра захар, за господин Роман. Той се стресна и изтърва вестника. Следеше с огромен интерес жалейките и помените, които се мъдреха на предпоследните страници. Те винаги особено го вълнуваха. Господин Роман четеше без очила, въпреки че гонеше деветдесетте години. Кой, кога е роден и на каква възраст е починал. Жалко, че не пишеха и от какво, но той имаше богата фантазия и винаги съчиняваше някаква невероятна история. Госпожа Проза се беше научила да го „слуша”, без да го чува.
- Гледай, гледай го този, цял професор, бил доктор на науките, роден еди-кога ...