21.12.2025 г., 10:28

Идиот

52 2 1
1 мин за четене

Имало един идиот. Не защото бил глупав. А защото вярвал. Вярвал, че ако говори честно, ще бъде чут. Вярвал, че ако покаже раните си, някой ще спре да удря. Вярвал, че ако се довери, отсреща ще има човек, не маска . Идиотът знаел как боли. Знаел го отдавна. Но си казвал:
-Този път ще е различно. Този път човекът ще издържи.
Хората, на които вярвал, били облечени добре. С думи като „грижа“, „рамка“, „процес“. Говорели спокойно, гледали умно, кимали на точното място.
Идиотът им повярвал.
Когато започнал да гори, те му казали да диша. Когато започнал да се разпада, те погледнали часовника. Когато замръзнал, те казали: „Ще говорим за това по-късно.“
После си тръгнали.
На почивка.
На празници.
При семействата си.
Идиотът останал сам в стаята,
пълна с думи, които вече не значели нищо. Той чакал. Не защото се надявал, а защото не знаел какво друго да прави. С времето започнал да разбира нещо просто: че болката няма свидетели, ако не е удобна; че истината няма стойност, ако нарушава нечия роля; че животът тежи по-малко от репутацията. Че всичко е роля, но не и призвание. Че маските значат нещо, но не и животът. Не и празните идеали.
Сърцето на идиотът не издържало, но той не умрял. Това е най-лошото.
Продължил да живее. Да диша. Да помни. Спрял да вярва. Не защото научил урок, а защото повече нямал какво да заложи. Бил заложил най-ценното - вярата и смисълът си. Играл ва банка

и загубил.
А хората продължили. Работили. Почивали. Говорели за етика. За морал.
А идиотът…
просто престанал да очаква.
И това било краят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фаред Фаред Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Всяко очакване за споделеност, за внимание, за съчувствие... е симптом на болест, която се разразява с пълна амплитуда, след крахът на очкванията. А, краят на очакванията е начало. Чудесно начало на емоционалната Свобода и съкровената Вяра, които не зависят от отплатата /емоционална, материална, физическа.../ на очакването. На доверието без очаквания, са чужди огорчение и разочарование, които болят. И, не мисля, че лирическия е идиот, просто му е трудно, в този хищен, материален свят. Поздрав!

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...