9 мин за четене
Игра на зарове- 1
Зад стените на затвора времето не съществува. Живее в друго измерение, кикоти се мазно и лукаво, само за да напомни за себе. Да те накаже още веднъж!
Чувах го как кряска самодоволно от ъглите на миналото и злорадства- за онова, което дори Бог няма силата да промени.
Учудващо е, че колкото по- малко ми оставаше "на топло", толкова повече се смаляваше вниманието ми към пропилените години.
Поглеждах към вратата на килията и някак с надежда се усмихвах в себе си....Човек никога не знае какво се крие зад една затворена врата, но аз знаех! Свободата е там!
Убедих се, че животът е игра на зарове! Белязан си с правилата ѝ в изборите, които правиш- на приятели, професия, среда, пътища, любов...
Влязох на деветнадесет и имах мечти. Исках да стана юрист. И сигурно щях да бъда, ако не беше Камен.
Съдбата хвърли губещия зар за мен,
лутах се и мислех, че вече е късно за всичко. Калта бе изпълнила душата ми, свлечена в клоаката на живота...
Не знам дали щях да оцелея, но съм благода ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация