9 min reading
Игра на зарове- 1
Зад стените на затвора времето не съществува. Живее в друго измерение, кикоти се мазно и лукаво, само за да напомни за себе. Да те накаже още веднъж!
Чувах го как кряска самодоволно от ъглите на миналото и злорадства- за онова, което дори Бог няма силата да промени.
Учудващо е, че колкото по- малко ми оставаше "на топло", толкова повече се смаляваше вниманието ми към пропилените години.
Поглеждах към вратата на килията и някак с надежда се усмихвах в себе си....Човек никога не знае какво се крие зад една затворена врата, но аз знаех! Свободата е там!
Убедих се, че животът е игра на зарове! Белязан си с правилата ѝ в изборите, които правиш- на приятели, професия, среда, пътища, любов...
Влязох на деветнадесет и имах мечти. Исках да стана юрист. И сигурно щях да бъда, ако не беше Камен.
Съдбата хвърли губещия зар за мен,
лутах се и мислех, че вече е късно за всичко. Калта бе изпълнила душата ми, свлечена в клоаката на живота...
Не знам дали щях да оцелея, но съм благода ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up