Един майски ден, почти на двадесет и седем излязох от блатото на затвора, не знаейки дали не влизам в нова тъмница- онази, която свободата щеше да ми поднесе... С подводните камъни в руслото на предстоящото.
Бях станал много предпазлив за всичко, но идеята да имам собствен бизнес бе обсебила същността ми.
Нямах средствата, за да осъществя мечтата си, имах само верните си съюзници- времето, хъса и младостта си.
След дълго обмисляне, отпътувах за Чехия.
Никога няма да забравя учудения поглед на служителката в пекарната, когато отидох за първия си работен ден.
- Вашето име?- На чист български се обърна към мен, откъсвайки поглед от монитора.
После ми се усмихна.
-Вергил...Вергил Горанов.- Усещах твърдостта в гласа си. Стоях като истукан, а тя ме погледна невярващо..
Може би другите новоприети работници се усмихваха....Но не и аз...
Аз идвах от друг свят- бях бивш затворник.
-Честито.- Продължи тя.- Голям е напливът тук. Пекарната ни е най- добрата в Прага.
След месец работа вече бях свикн ...