Имигрантска история на ужасите (1-ва част)
разказ на ужасите
***
До последния момент се чудех дали да нарека този разказ "Емигрантска история на ужасите" или Имигрантска история на ужасите", след това осъзнах, че това не е от особено значение. Дали си емигрант или имигрант е въпрос на гледна точка, заглавието може да бъде променено, но по-важното - кошмарът, който преживях в тази иначе красива страна, ще остане завинаги в мен, впит като пиявица. В България изглежда съм в безопасност, ала нищо не ми дава гаранция, че призракът няма да ме намери и тук.
Визитата ми в Словения започна някак неестествено, но онова, което изпитах остави траен отпечатък в моето съзнание. И то нямаше нищо общо с работата ми, със самата държава, със съквартирантите ми или с колегите ми в строежа. To се случи в къщата, в която живеех.
Вярвах сляпо в свръхестественото. Обичах книгите и филмите на ужасите, обичах чувството на потенциален страх, само че къде-къде е по-леко да го видиш в действието на някой филм или ...