Истината и само истината
Събудих се днес с настроение. Петък е. Ден на майстора. През прозореца е блеснало едно слънце. Палаво, закачливо и любовно. Някаква птичка солист изнасяше ранен концерт на терасата. И ми стана едно хубаво и спокойно. Почувствах се като свещеник, току-що зърнал Христос. Бях облагороден, уравновесен и готов да се гмурна с ентусиазъм в последния делник от седмицата. Погледнах надясно. Жената вече се бе събудила и гледаше сутрешния блок по телевизията. Моята красива, добра и любяща жена ми се усмихна. Целуна ме за добро утро. Целунах я и аз и скокнах с бързината на новобранец да си направя кафе, а за нея чай. Докато се борих с кафеварката, я чух да вика от спалнята.
- Мило, мило, по телевизията казаха, че все повече двойки минават на полиграф, за да се проверят взаимно дали са си верни.
- Мани ги тия малоумници! – викнах - Чудят се само как да си съсипят живота.
- Не са малоумници, мило. Хората са си много добре. Ще минем и ние на полиграф. – каза тя. Вече не викаш ...