Истината ще ни направи свободни...
(по истински случай)
1963 година
"В партията са се вмъкнали крадци и мошеници“!!!
...............................................................................................
Смело изказване на баща ми, забележете, не скрито, а пред всички колеги, служители, на профсъюзно събрание… Това изказване е причина за провеждане на бързо съдебно производство и „в името на народа“ опасният „враг“ е изпратен в Софийски затвор.
14 септември 1973 година, десет години след случилото се, с обръсната глава „според изискванията нула номер“, готов да бъда превърнат от юноша в мъж, заставам пред вратата на родната казарма. И за да съм по – конкретен, пред вратата на Строителни войски, над която стои надпис: „Строим за родината“ и ”Труд за България!”. Ярка асоциация с циничната фраза: „Arbeit macht frei“ означаваща: „Трудът освобождава“ - лозунг, поставян над входа на много концентрационни лагери от националсоциалистическия период.
До 1989 г. в Строителните войски се призовават да отбият задължителната си военна служба наборници предимно от етнически малцинства (турци и цигани) и ограничен брой годни за бойна служба. Да, аз бях от последните, т.н. „го̀дни“, но не и сго̀дни или удобни, като син на политически затворник.
Няма да скрия притесненията си тогава относно мълвата за зачестили извращения на дисциплинарната практика, издевателствата над младите войници в този вид военна служба, чието друго име беше „трудова повинност“.
В ранните, все още горещи есенни дни, великодушно бяха ни предоставени зимни униформи от дебел вълнен шаяк. Разбирам, не беше рентабилно и прекален лукс за някакви си месец – два да ползваме летни униформи.
През първите 45 дни не беше разрешен никакъв отпуск.
И… никаква баня!
45 дни от сутрин до вечер строева подготовка на пистата на стадион „Бончук“, покрита с едра сгурия, която подобно на акумулираща печка излъчваше с още по-голяма сила топлината от залязващото слънце. За по-младите ще използвам определението от уикипедия: Сгурия е остатъчният продукт, получен при горенето на въглищата. Има характерен кафеникаво-червеникав цвят и остра миризма.
45 дни усвоявахме военната маршировка, а шаячните панталони, подобно на едра шкурка разраняваха до кръв бедрата ни. Чорапите бяха забранени. Ежедневна проверка удостоверяваше наличие на изхитрили се „градски“ момчета, дръзнали да заменят партенките с чорапи и умението им да намотават последните около стъпалата. Често партенките се оформяха на топка под стъпалото, което причиняваше неприятни рани в грубите обувки. След 45 дни липса на всякаква лична хигиена и точно ден преди клетвата, под строй ни заведоха на градска баня. Бяха отредени точно 10 минути на взвод. Нито минута повече!… Добралите се по-късно до душовете биваха „подканяни“ от старшината, който размахваше строго колан в ръката си. Поемахме под строй с маршировка обратно към поделението - четири километра във все още горещия октомврийски ден, облечени със зимната шаячна униформа… В следващите две години войниците не разполагаха с лично бельо. Всичко беше общо, изпираше се в обща пералня и беше раздавано за обща употреба.
В спалното помещение, вмирисано на човешка физиология, бяха разположени 20 двойни легла и спяхме около 40 души – цигани, турци и немалко интелигентни момчета - художници, музиканти, свещеници, поети, произхождащи от „неблагонадеждни“ за народната власт семейства. Представете си 40 работника, които няма къде да се изкъпят след работа, нямат дрехи за да се преоблекат след работа и няма къде да скрият чисто бельо. Сред тази пъстра среда се научих как да говоря и да се разбирам добре с цигани, с турци, с политически неблагонадеждни и такива с криминални прояви…Всички имахме една съдба.
И така, ден след ден, две години и 45 дни с т.н. „задръжки“. Месец и половина трудова дейност над срока за военна служба си беше чиста печалба за социалистическа България. Никога преди и никога след това не ми се е случвало по-тъжно, по-потискащо, по-нечовешко време. Често вечер си мислех за отнетата ми възможност да следвам във военно училище (по разбираеми причини) въпреки отличната ми диплома, да пътувам свободно до роднините ми в Македония, (не в по – далечни страни), да слушам музика, която според властта беше „упадъчна“ и всичко останало, от което се вълнува един 19-годишен младеж. Вместо това ми връчиха груба вълнена униформа и подковани груби обувки, които с достойнство носех, но простащината, отношението, граничещо с издевателства, едва понасях…
Част от военното „обучение“ на войниците от поделението в Суходол редовно включваше почистване на снега на стадион „Славия“. С приправени лопати от шпертплат и други подръчни средства ринехме снега, а след това с потни и обледени голи глави, отново пеша изминавахме тези 4 километра обратно. Евтина работна ръка и труд, нямащ нищо общо с полагащото ни се обучение. Понякога нарочно ни задължаваха да работим с парадните дрехи. Те се накисваха от дъжда или снега, покриваха се с кал, която трябваше да стържем с нож, за да изчистим перфектно униформата за предстоящата проверка. В повечето случаи почистването беше невъзможно или намираха други причина да бъдем лишени от отпуск в почивните дни. Нима това е ценен принос за Родината? Нима трябва един взвод да нахлузи парадната униформа и да рие в калта, вместо да се използва техника за тази цел? Фин механизъм за експлоатация и репресия! Често и не толкова фин…
Няма да коментирам ледената цветна вода, вместо чай сутрин за закуска, студения рядък боб за вечеря след тежкия трудов ден … Разкладка за куче!
Ние, трудоваците, бяхме роби в 20 век, което е в пълно нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека. Строяхме обекти. За Родината! Срещу 1лв. 20 ст. месечно заплащане на ненормиран работен ден, по 10 – 12 часа, при лоши битови условия. С погазване на всички допустими норми на труд. Всеки строителен обект имаше пусков срок и за да бъде спазен, работехме в изкопите нощем, под прожектори, без предпазни средства и ненадеждно укрепване. Да, имам основание да разказвам на децата си, че съм участвал в изграждане на Национална спортна база към стадион Осогово, на пречиствателна станция за отпадни води кв. Изток, Кюстендил, в Енергиен комплекс - Бобовдол, в корекция на коритото на р. Банска, строеж в завършваща фаза на училище в с. Жиленци… Както във всичко в моя живот, така и тогава, приемах делегираните ни отговорности сериозно и отговорно. И с убеденост, че с труда си допринасям за Родината. Но разбрах, че в България има хора, топлени от партийната грижа и такива като мен, които са част от „класовата профилактика“ в комунистическа България. Скътал съм в себе си горчив спомен - личен и субективен за репресията от онова тоталитарно време, която не съм заслужил. За съжаление, тази репресия продължи в живота ми години след моето уволнение. Трудовите войски бяха създадени като инструмент за безплатна експлоатация на младежки труд, вместо да се наемат работници, които да печелят чрез труда си. Съзнавам колко непонятно, колко невероятно, колко абсурдно звучи това за подрастващото поколение. Да, всички гореописани издевателства демокрацията ни отне, и слава Богу!
Разказвам всичко това с доста спестени подробности не за да поеме някой вината, а за да изговоря истината. Истината ще ни направи свободни...
© Даниела Виткова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Така е, Петър, остават смехориите, но само привидно. Дълбоко във всеки е останала следа от тази машина за смачкване, унижение, подчинение, уравняване на мисли и действия до ниво далеч под достойнството. А свободата? Още я търсим....
-
Майтапи, ама за тези дето не са били войници, хайде поне е нямало строй се - преброй се., но както съм слушал, точно така си е било, а уж каляване на поколението. Остават само смехориите от войнишката служба, баня, сменени дрехи, кепета и т.н.
-
Благодаря ти, Миночка, че прочете споделеното от мен. Дълбоки следи беляза тоталитарното време в инакомислещите, промени съдбите не само на едно поколение...Нека не позволим да се връща никога.
-
Такава беше по това време казармата,чувала съм служещи в строителни войски,които разказваха за извращенията, които са се вършили там.Съжалявам Дани,че съпругът ти е бил потърпевш.
-
Уважаема Даниела, първо, след като разказвате историята на вашия мъж, редно е да използвате трето лице, а не първо, така звучи доста комично и се губи ефекта. Второ, моля ви да посочите колко точно време трябва да трае една баня за един взвод. Трето, моля ви да посочите с какъв точно транспорт бихте очаквали да бъде превозена войската след баня - с таксита или с файтони, може би. Четвърто - вашият мъж бил ли е на пост? И ако е бил на пост, имал ли е оръжие в ръцете си? И ако е имал, според вас мъж с оръжие в ръцете редно ли е да страда и да се оплаква, че няма бельо? И последно пето - след всичко, което е преживял, мъжът ви е искал да следва във военно училище?!?!?
-
Да, да, в този смисъл си права, Боряна. И да не дава Бог да се стига до война и у нас, пък и другаде... Спокойна вечер ти желая!
-
Дани, то днес има казарма, но в друг вид. Платена войска. Мисълта ми е, че всички момчета би трябвало да минат нещо подобно, за да станат мъже, а домашното възпитание си е друга тема. И да умеят да защитават родината, ако недай Боже, се стигне до положение на война!
-
Бях дете. Съседи и познати бяха въдворявани в комунистическите концентрационни лагери. Лъжеха ни, че са хулигани и отивали за малко да ги "превъзпитат" И нас, по-малките, успяваха да ни излъжат. А комунягите-сопаджии са ги убивали. Просто защото са били по-умни и интелигентни от комунистическата паплач.
-
Безжичен, аз разбирам гнева ти. Поне две –три поколения в семействата пострадаха от тази несправедливост. Такъв гняв тлее във всеки, на който е било отнето правото от системата да се развива. Надявам се, четейки, хората да повярват в истината. Това ще помогне да се разбере причинно-следствената връзка и да се отговори на въпроса защо сме на дъното.
Благодаря, че прочете и коментира!
Таня, благодаря ти много, за коментара! Нека не допускаме да ни отнемат правото да мислим и живеем свободно! -
Благодаря ти, Галя, напълно си права. Когато трябва да възкресяваме истини днес, е много трудно… Често попадам на коментари от хора на зряла възраст, че в Строителни войски с циганското малцинство са били само т.н. хулигани, мързеливи младежи, които трябвало да бъдат възпитани по време на военната служба в трудови навици. Темата е безкрайна, постоянно избягвана от някои политици и използвана предизборно от други. Тя трябва да бъде изчистена, не подминавана. Благодаря още веднъж за коментара!
-
Боряна, благодаря ти, че прочете споделеното от мен и коментира. Не съм сигурна, обаче, казармата днес дали е способна да осигури нормални условия и отношение при положение, че те липсват в обществото ни? Мисля си, че мъжеството се възпитава още от ранна възраст от родителите и трябва да бъде част от морала на всеки. Все в пожелателен аспект
-
Това е реалността. Предизвикана от бушмените-комунисти-каскетлии, слабообразовани - Жоро Дамаджаната, Червенков, Югов, бай Тошо и сие глупаци, ама и от такива като превратаджията К. Георгиев, инспирирани от азиатските варвари-комунисти-сатрапи, които само нещастия са донесли на този свят с азиатската си жестокост и липса на човешки мисли в бетонните си комунистически кратуни. Галя - сега и все още има дори партия, в която се отглеждат младите сатрапи, вместо да бъде тотално изведена извън закона, а всички те лустрирани.
-
Поздравления Даниела! Хубаво написан разказ за една тъжна истина! Въпросното време, отнело възможността на много млади и интелигентни хора да се развиват поради политически причини е продължило близо половин век. Тази тъжна истина за живота на момчетата в Строителни войски е само част от тъжната истина за комунистическата диктатура, наложена от Русия и СССР. Още по-страшно е било положението в лагерите на смъртта в Белене и Ловеч, където са били изпращани мислещи, смели хора, които заради това, че са отстоявали истината за безумието на тази власт, са платили с живота си. Без съдебни процеси и присъди. Без издаден смъртен акт, дори. Лагерите са били създадени за "прочистване" на държавата от неизгодните на властта хора по подобие на лагерите в Гулаг в СССР, за които пише Солженицин. За съжаление, истината ще направи свободни хората, които са готови да я приемат, но не и хората на лъжата, които са готови дори и да убиват в името на лъжата.
-
Много тежко е било на тези момчета, нямам думи...от възмущение...
-
Интересна и тежка лична история. Много обичах да слушам разказите на момчетата за казармата. При моите набори сякаш вече е било по- леко, макар и те да бяха по две години. Мисля, че и днешните мъже трябва да минават през казарма, колкото и да съм против каквото и да било военно нещо, но с по- нормални условия и отношение.
-
Тони, позволих си да разкажа част от историята на моя съпруг. Всяка дума е част от една тъжна истина. Надявам се да не се връща времето, отнело възможността на много млади и интелигентни хора да се развиват поради политически причини. Благодаря ти, че прочете и ме разбра. ❤
-
Тъжна истина. Много хора могат да разкажат достоверни истории. Може би има свидетели на това време, все още живи. Трябва да помним и да не позволяваме да се подменя историята.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
