12.12.2014 г., 21:16 ч.

Историята на сърцето ми 

  Проза
482 0 0
1 мин за четене

през април си оставих сърцето на прага на мечтите си. те все се блъскаха с реалността. не се научиха да се харесват. започна съвсем по човешки да залита към хиляди грешки. към канавки и кал. към кофеин. докато накрая не достигна собствения си ковчег. блъскаше се в хора. по пътя изпи много уиски. и вино също. плака сякаш цял месец. сред будните нощи успя да открадне няколко целувки от непознат. препъна се в собственото си незнание и несигурност. сънува кошмари след това. все пак излезе на вечеря с него. след един късен ром обаче разбра, че не може да споделя любимата си напитка. глупаво сърце. остави няколко написани стиха и един пропуснат разговор и продължи нататък.

имаше една локва, в която непрестанно стъпваше, където и да отиде. омръзнало му беше от нея. явяваше се като мокра пейка, ръмящ дъжд, порой, все когато съм забравила чадъра си, или просто локва. оказа се по-дълбока, отколкото мислех. стана езеро. после море. накрая цял океан. заемаше деветдесет и пет процента от мозъка ми и сто и петнадесет процента сърце. то се влачеше, валеше го, падаше, навехваше се, трепереше, губеше чувство за света. ту политаше, ту се сгромолясваше. пропадаше толкова, че видя какво има след ада. мозъкът нищо не можеше да предприеме с петте си процента функция. сърцето бе загубено. върна се почти удавено, надупчено, липсваха цели парчета, загубило бе усета си, надеждата, себе си. още вино, още сълзи.

появи се полянка и кошница за пикник. стана изведнъж. сърцето чак остана без дъх. почуди се. предлагаха му сладки розови целувки за десерт. крем карамел. песен. топли ръце и трапчинки. веднага бе вързано, не можа да устои. само че бе забравило, че хич не харесва крем карамел. и ръцете понякога лъжат и само отнемат. взимат, докато не те оставят бездомник.

сърцето тръгна да бяга и аха-аха да се спаси, падна в локва. в локвата. онази същата, която го бе отвела до ковчега. 

за втори път. беше още по-болезнено.

боже, как болеше.

и колко бях уплашена, че ще остана без сърце.

през април оставих сърцето си на прага. оказаха се не мечти, а бездна. раят бе другаде. не там. не тук.

през декември си прибрах сърцето.

... каквото остана от него.

© Мия Марс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??