20.06.2025 г., 12:26

Из "Дневникът на една ранена алхимичка": Nigredo

211 1 0
2 мин за четене

Локация: Третата стая на кулата. Час след залез. Луната все още е скрита.

Температура: Студено в костите, горещо в гърдите.

Материя: Разпад.

Аз: Все още димя.

Перо от гарван. Мастило от пелин. Пиша с пръстите, с които и горях.

Днес е петък. Ден на Венера. На любовта. На изкуството. На слабите, треперещи колене и силните въжделения.

Но в мен няма ни музика, ни съблазън. В мен има само огън, който не топли.

Казват, че алхимията започвала с nigredo — чернотата. Разпадането. Признавам:

аз съм точно там.

Бях златна вяра. Станах пепел.

Той (нека остане без име — символите не се нуждаят от етикети),

бе катализаторът. Докосна златната ми нишка — и тя се скъса.

С първите си думи ме създаде. С последните — разруши.

Когато ми каза онова, в онази нелепа шега,

сякаш запрати в раната ми кинжал, посипан със сол.

„ Нека ти дам...“ — ехото на тези думи още вие в каменните стени, покрити с мъх и пропити от маслата на иланг-иланг, ветивер, сандалово дърво и гераниум.

Не го исках. Исках само да бъда видяна.

Но в ретортата* на доверието се вля капка отрова.

И се получи експлозия.

А после — тишина.

Гробищна. Без име. Без следа. Само мирис на изгоряла Муза.

Сянката трябва да бъде интегрирана, не убита.

А аз я изгоних. После тя се върна — в образа на предателка, отмъстителка, една гневна Немезида— моето лице в огледалото.

И ме изяде отвътре.

„Поеми отговорност. Изправи рамене. Подреди хаоса.“

Но как се подрежда хаос от пепел,

когато самата ти си огънят,

който е изпепелил сърцето ти?

Сега разбирам:

Гневът и верността не са врагове. Те са танц.

Аз танцувах в грешния ритъм,

и се строполих без партньор.

Пиша, защото само изкуството остана лоялно.

То не пита. Не съди. Не бяга.

В тази кула от думи,

в тази нощ без звезди,

в този петък на Венера —

аз съм ранена алхимичка,

която преписва душата си с мастило от болка.

И знам, че утре може да съм пак огън.

Но тази вечер ще приема черното.

Ще стана злато.

Но не днес.

Днес съм просто човек, който обича и кърви красиво.

 

Реторта- Кълбовиден стъклен съд с извит настрани отвор за лабораторни химически опити.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...