Малката стрелка на ръчния ми часовник отброяваше бавно оставащите минути до шест и половина. Противно на моето желание, времето се нижеше като народна песен. Започнах да тактувам с крак. Чаках пред дома на Беки – висок блок, изглеждащ по-нов в сравнение с тези около него. 6:24. Шест минути. Нечие малко краче, обуто в изящна пантофка, подобна на тази на Пепеляшка, пристъпи входа
на блока. Беки. За малко да ахна. Беше без грим. Косата ù не беше претенциозно вързана – обикновена плитка се спускаше по рамото ù. Беше облечена с резедав потник и дантелена черна пола, стигаща да коленете ѝ. Нямаше бижута или лак за нокти. Беше толкова прекрасна в тази обикновеност.
- Е, къде ти се ходи?
- Да хапнем.
- Супер. Знам едно много уютно местенце. Наблизо е.
Половин час по-късно седяхме един срещу друг в сепаре и ядяхме някакво печено пиле с картофки. Звучеше някаква хубава песен с доста смислен текст.
- Значи обичаш да четеш? - наруших неловката тишина, която бе надвиснала помежду ни като облак.
- М ...