Всичко започнало някъде там...където един изследовател загубил сърцето си...Така нареченият изследовател бил не по-малко мечтател. Неговото изгубено сърце чакало да бъде открито.
-Не мога да живея без сърце, как така ще живея без сърце, та това е невъзможно! Усещам го да тупти, но сякаш го няма...
И така тръгнал да го търси. По пътя си срещнал една много красива жена, която мигновено го заслепила с очарователността си. Той казал:
-Здравейте, прекрасна лейди, мога ли да попитам нещо?
-Разбира се, кажете!
-Аз...мисля, че съм изгубил своето сърце...и искам да попитам дали случайно знаете къде мога да го открия.
-Как така? Това възможно ли е? Сърцето ти е вътре в теб, то няма къде да избяга.
Мъжът искал да каже още нещо, но се отказал и отчаяно продължил по пътя си, като си мислел, че жената изобщо не го е разбрала. Не след дълго зърнал една старица, спрял и нея.
-Добър ден! Мога ли да Ви попитам нещо?
-Кажи, млади човече.
-Къде да търся сърцето си, мисля, че е изгубено, не знам как да го ...