Изпитание на волята, духа и обичта 4

               Катрин се поразмърда несигурно, ръцете ми нежно я притискаха.

- Пит, искаш ли...

- Няма  значение какво е, но искам...

И двойния спален чувал  отново оживя, шаваше и се пукаше по шевовите.

Виждах вече онези наранени свивки, но от друг ъгъл, галех възбудено вътрешната страна на бедрата й, които до преди  дни възприемах само като анатомична даденост.

- Благодаря ти Катрин - шепнех в ушенцето й

- И аз ти благодаря Пит.

               Стегнахме раниците си, погледнахме към слънцето и поехме  по следваата деситинация. Като винаги я оставях  да върви с няколко крачки отпред, един вид тя да диктува темпото, а не да подтичва след мен. Поспря за миг, протегна  дясната си ръка.

- Пит, ела, искам да вървим двамата един до друг.

Хванах протегнатата ръка, стиснах я здраво.

Застигнахме групичка шест човека, поздравихме ги. Ходом те ни информираха, че след 10 километра имало бивак и да нощуваме заедно. Бях на път да се съглася, но скрито подръпване на ръката ми ме разколеба.

- Благодарим ви - през смях рече Катрин - Имаме график, колко километра да извървим, колко да почиваме,  имаме резервация за хотелчета... А и ние отскоро сме семейство и използваме всяко  свободно време.

Лелките се засмяха закачливо, чичковците се направиха на разсеяни. Подминахме ги с по-бръз ход.

- Пит, не ми се сърдиш нали, с теб и преди и сега ми е  най-хубаво, и не искам да се съобразявам и с други хора.

Подминахме и обозначеното място за бивак.

В далечната пред нас се виждаше чаталесто дърво и на него надянат дълъг прът, на единия край завързан камък, а на другия въже с кофа за вода. Кладенец значи, с две  каменни корита. Катрин ме погледна, завъртях неодобрително глава

- Това е кладенец, не е течаща вода, не е чешма и според мен е опасно да се ползва такава вода.

Тя само кимна, но извади фотоапарата си и снима от различни ъгли, после аз завърших фото сесията, как вади вода на няколко пъти  и пълни коритата.

              Ето го и нашето място, отново малко встрани от пътя. Чешма с два чучурмака и табела водна чаша с две кръстосани червени черти '' водата не е подходяща за пиене ''.

Обичайните ни приготовления, събрахме камъни за огнището,  дърва за огъна. По навик  огледах от къде духа вятъра и  застелих промазания плат, подредих раниците една до друга.

Преварих две тенджери вода, помагахме си за тоалета, нямаше никой наоколо, а и ние вече нямаше какво да крием. Пийнахме по глътка джин за дезинфекция, хапнахме. Облегнах се на раниците, а Катрин се настани в скута ми. Топлинката на огъня приятно ни полъхваше, разгарящите се клони от дървета осветяваха лицата ни в огнено червено.

- Пит, ти спомена, че живееш в Атина, в къща ли

- Да, в къща с дворче.

- А имаш ли лодка - неспираше тя с въпросите си

- Лодка ли, нее, нямам

- А аз имам голяма лодка и там живея, в Лии Валей, и работя наблизо

- Е, как живееш в лодка, не е ли малка - полюбопитствах

- Не, достатъчна ми е дълга е 70 фута, широка 13 фута, висока 220 сантиметра, бордов двигател и е завързана на постоянна местостоянка. Даже имам и кът за почивка на брега и на носа на лодката, от спалнята излизаш на къта за почивка.

- А не е ли студено, влажно, постоянно да си във вода..

- О, не. добре е изолирана, имам камина на газ, а ако е много студено нечка на дърва и въглища... Не ме гледай така, не замърсявам околната среда, всички имаме разрешение, сертификат за ползване.

- И пътуваш ли някъде  с този шлеп, лодка де, до Лондон например.

- С него не, трудно се намира кей там, имам моторна лодка, а иначе с леката кола

- Ами ако ме поканиш някой път, може и да дойда,...а ти била ли си в Атина, доста англичани идват на море и да разгледат Акропола

- Не, не съм била. Мечтая си да отида,... и в Истанбул, и в Бейрут, Кайро, но от много работа не остава време - с известна доза съжаление говореше тя.

- Важното е  да имаш желание. Заповядай в Атина, когато пожелаеш

- Даа, желание и мечти, Пит...

Не след дълго двойния чувал ни приюти на топличко. И  отново ту се изпъваше по шевовете, ту намачкан на топка под сгорещените ни тела.

               А дите и километрите сякаш се топяха неусетно. В хотелите се чувствахме добре,  но ни беше великолепно в спалния чувал и под звездите. Бяхме радостни и щастиви като деца, когато сутрин се чувствахме като пречистени, след взаимното помагане при сутришен тоалет с два-три литра преварена вода.

Вече сме на  три километра  от Сатяго де Компостела. Избрахме да преспим извъм селището а сутринта преди 9 часа да бъдем пред Катедралата.

Тържествено забиха камбаните й, сякаш биеха само в наша чест. Хванах я нежно  за раменете, придърпахме се един към друг и замряхме в целувка до последния камбанен звън.

Имахме три дни за представяне на поклоническите паспорти, за разглежнане из градчето и околностите му.

Как звучи гордо, поклонически паспорти с печати и поименен серификат. Успяхме.

И тук не остана нещо не видяно или не снимано.

С малко носталгия  бяхме вече в автобуса. Помахахме за сбогом на въображаеми изпращачи.

На автобусен терминал зърнах наредени по сергии  разни сувенири. Побутнах Катрин.

- Виж тук са същите сувенири , но двойно по-ефтини, а и ние изглежда забравихме за сувенири.

Тя се разсмя, щипна ме по бузката и напълнихме торбички със сувенири.

Вече луксозният автобус сякаш летеше по магистралата към Барселона. 

               И отново летищната глъчка и суматоха. Дали само на нас ни бе една такова болезнено равнодушно, макар че пръстите на ръцете ни да бяха преплетени

Катрин бе положила глава на рамото ми, аз нежно я галех по косата, по лицето.

Мълчахме. Дали всичко си бяхме казали.

- Пит - наруши мълчанието тя - Наистина говорехме за всичко през дните за поклоничество... Пит,  а ти имаш ли някого, който да те чака когато пристигнеш в Атина.

Поразмърдах се неспокойно.

- Ако имаше някоя да ме чака, едва ли с теб сега щяхме да сме тука. Не нямам. А ти, за такава симпатична жена вероятно ще има шпалир от посрещачи на летището с огромни букети цветя.

Погледна ме изпитателно.

- Иска ти се,... и на мен ми се иска, ноо, няма. Не се обадих и на родителите си кога пристигам, ако има закъснение на полета или аз самата закъснея,  така че  цветята ги оставям за някой друг път.

А защо едва сега се попитахме за това, мислехме си че другия е необикновен ли, или това е нямало значение.

 Последва многозначително мълчание. Така е, всеки е бил прав за себе си и е таял надеждата.

Повикване за пътниците на Бритиш еър. Не смеех да й кажа ''Дарлинг, може да изпуснеш самолета'', какво пък , и аз ще изпусна моя и още няколко дни ще тънем в  обич. А достатъчни ли ще са.

- Пит, време ми е - несигурно промълви Катрин - Трябва да тръгвам. Не ме забравяй Пит, имаш мобилния ми, Емейла, ще ми бъде приятно да се обаждаш...Не ме забравяй, Пит.

Последва повече от приятелска прегръдка и целувка...

               След час последва и повикване за самолета за Атина. Станах, погледнах двете празни места

Очите ми, аха да се насълзят. Не аха, ами гледах замъглено, въздъхнах дълбоко и тръгнах бавничко към указания ръкав.

От къщи информирах родителите си, батко, снахата, че съм си пристигнал успешно и съм безкрайно доволен. Пуснах Емайл и на Катрин '' Още съм под влияние на поклонничеството. Извинявай, ако някога съм налагал своето мнение , но то е било в интерес на двама ни. Поканата за Атина все още важи, когато си свободна заповядай. Пит''.

Получих след час отговор '' Пит, и аз мисля и съм впечатлена от приключенията ни. Ти си истински приятел ''

               А времето неумолимо вървеше напред. Чувахме се по Вайбър, съобщения по Емайла. Не смеех да й призная, че я харесвам, че не ми е безразлична, или да й додявам с  непрестанно звънене и тъпи въпроси '' Как си, има ли мъгла при теб, Темза не е замръзнала , нали ''

Похвалих се на  батко и кака с новата ми позната. Споменах ей така, тя живеела в някаква лодка.

А кака Джил с типичния английски хумор , през смях рече

- Е, по-добре е  отколкото в каравана-парк или кемпер-парк. Но важното е, че заедно сте минали през изпитанието. Покани ли я в Атина, щом я харесваш, какво чакаш...''

              А вечер пийвах узо с лед загледан в звездното небе и мечтаех. През деня на работа, след това из дворчето да полея цветята и дръвчета, да почистя, и вечер пак мечти, мечти омайни.

Стресна ме звукът на получено съобщение.

'' Пит, това е  самолетен билет за Лондон, взела съм го 15 дни по-рано за да имаш време да реагираш за отпуска, за грижа по къщата си. Ще те чакам, .Това е ранен полет, за да си около 10 часа тук. Катрин ''

Имах време  да влезна  и във физическа форма, все пак трябва да съм стегнат навсякъде.

                  Чакаше ме с букетче нарциси.

следва...