Жената с пушката - 2
Произведение от няколко части « към първа част
Редовете, отрупани все още с листа и със събиращи сладост гроздови зърна, хвърляха причудливи сенки по земята, осветени от появилата се луна. Отнякъде излезе лек ветрец, а това накара всичко да се раздвижи, споходено от променящ се шум. Стори ѝ се, че в далечината прибяга човек, затова свали пушката от рамото си и, насочвайки я към небето, натисна спусъка. Изненадани от изстрела, гладните птичета, сврели се под надвисналото зреещо грозде, се разхвърчаха уплашено. Друго не видя, но реши да продължи с обиколката си.
Лозето беше близо шест декара и трябваше доста да повърви, за да го обиколи цялото. Докато стигне до другия край мина време, а и тя попадна на реда, в който мъжът ѝ беше насадил от онова превъзходно десертно грозде с едри златни зърна. Спомни си, че Васил беше ходил на пазар в съседния град и донесе ценните лозови пръчки с надежда, че те ще се прихванат и скоро синовете им ще се радват, когато сложи сладките гроздове на масата пред тях. Като малки деца ги отгледа той, а и дървесна пепел сложи на всяка дупка, преди в нея да постави и затрупа всяка нова лозичка. С голям мерак ги подрязваше после на пролет съпругът ѝ, но беше човек, който разбира тънкостите на тази работа. Сърцето ѝ се сви, спомняйки се от колко години той не е вече между живите, но се опита да се отърси от този спомен и продължи бавно напред. Стигна заобления край на парцела откъм комшийското лозе и сви на запад, тръгвайки перпендикулярно на редовете.
Някакъв шум отново привлече вниманието ѝ. Приличаше на човешки стъпки по падналите прегорели лозови листа или на запътил се за някъде таралеж. Не беше сигурна, затова отново надигна пушката и стреля във въздуха. Знаеше, че ако е крадец, ще се уплаши и ще избяга бързо. Никога не би насочила оръжие срещу човек, но сега тази кремъклийка в ръцете ѝ вършеше добра работа. Третият изстрел беше в другия ъгъл на лозето, а когато стигна мястото, от където беше тръгнала, стреля отново. После се отпусна на пейката и извади от кошницата това, което беше донесла за вечеря. Хлябът и сиренето ѝ се усладиха, а тя обичаше да смесва вкусовете и добавяше към всяка хапка по едно зърно от узрялата десертна чепка, която си беше откъснала. Помисли си, че на сутринта трябва да набере, за да занесе и във вкъщи. След като се нахрани, ѝ се поиска да се отпусне малко в топлата нощ и да дремне за час сред чистия полски въздух, но после реши, че трябва да обиколи още веднъж лозето. Отпи вода от стомната и тръгна отново.
След втория изстрел от един от краищата на неравния парцел чу, че нещо тежко тупна на земята. Уплаши се да не е станала убийца и ускори крачка. Пълната луна беше осветила всичко наоколо и на няколко метра от себе си видя паднал човек. с разсипали се от пазвата му грозда. Не, не беше голям мъж, дете беше! Наведе се напред да го вдигне от земята, а то захапа ръката ѝ. Изохка и се отдръпна назад, а момчето рипна, но се спъна отново в един от дървените колове и се строполи. От коляното му почете кръв и то притисна раната с ръката си, без да сваля очите си от възрастната жена.
- Не се плаши, нищо лошо няма да ти сторя! Дай ми да видя раната ти, че май е сериозна! - подкани го тя с настойчив глас и свали забрадката от главата си. - Но първо ми кажи какво правиш ти в нашето лозе?
После нагъна на няколко ката бялата тензухена кърпа и сръчно започна да превързва нараненото коляно.
Момчето се окопити и, видяло че е готова да му помогне, реши, че може да ѝ се довери. Впери поглед в нея и известно време мълча, но накрая събра смелост и проговори:
- Аз съм на четиринайсет години, но съм най-големия мъж в семейството. Баща ми почина миналата есен и се опитвам да помагам на мама с каквото мога.
- Тя ли те прати да набереш грозде от нашето лозе?
- Не, не беше тя? Ние сме пет деца. Имам малка сестричка, която е болна от някаква треска - тук момчето се поспря, търсейки сякаш точните думи, но после продължи. - Вчера следобед състоянието ѝ се влоши и започна да бълнува. Не знам в комшиите ли е видяла или е сънувала нещо, но мама каза, че като се навела над нея я чула да казва, че иска грозде. А аз се сетих, че преди месец, когато излязох с група момчета да търсим широка поляна извън града, за да ритаме топка, минахме от тук и видях, че скоро чепките ще узреят. Моля ви, не мислете, че съм крадец, аз само заради нея го направих!
Някакво умиление се надигна в душата ѝ и тя го притисна с майчина болка до себе си.
- Изплаших те с тези изстрели на пушката, но те бяха, за да прогонвам големите крадци. Ти не си от тях, защото си го направил за болен човек. Това всеки би простил! Я ела сега докато съмне да си починем под заслона, че и по студено ще става в следващите часове, а огрее ли слънцето, ще те закарам с кончето до вас и ще занесем от най-хубавото грозде на твоята сестричка!
Момчето я погледна невярващо, но тръгна накуцвайки след нея. Тя му предложи да седне на пейката и извади, каквото бе останало от нейната вечеря.
- Сигурно си гладен, хайде хапни, каквото е дал Бог! - с рядко срещана в гласа ѝ гальовна нотка му каза тя и нареди бързо скромната трапеза под лунната светлина.
Когато слънцето се показа над широкия лозов масив, двамата напълниха кошницата с узрели чепки от десертното грозде, тя оседла коня и потеглиха към града. Момчето ѝ каза, че живее от другия страна на реката и жената се почуди дали не познава майка му. Но когато я видя на портата, се сети, че те са далечни роднини на голямата ѝ снаха. Поиска от нея да ѝ даде някакъв съд и с щедра ръка остави повечето от чепките на изненадалата се вдовица.
- Вземи, тези грозда са за болното ти момиченце и Бог да му даде сили бързо да оздравее, но нека и останалите да си хапнат! - усмихна ѝ се тя и подкара припряно двуколката към дома си.
Жената, с вдигната ръка над очите си, дълго гледа след нея учудена и недоумяваща. Дори не се сети коя е. Но отвори след унеса си уста и започна да благославя странната старица, която будеше страх с тази пушка, стърчаща над рамото ѝ, но която в същото време се беше оказала с добро и милозливо сърце.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за добротата и човечността в разказа. Имаме нужда от добри примери.
-
Миличка Роси, подаряваш ми ново вдъхновение с този коментар, думите ти означават много за мен!😘 Благодаря ти!🤗
-
Много топлина и човещина има в разказа ти, Мари! Всичко в него си е на мястото. Продължавай са пишеш, наистина радваш!❤
-
Изпращам ти една голяма прегръдка, Скити!🤗 Колко мил коментар си ми написала, трогната съм, миличка!😘
-
Мари, с малко закъснение, но прочетох и двете части, може да се каже на един дъх! Пазиш много хубави спомени и умееш да ги пресъздадеш увлекателно! Възхищавам ти се и очаквам следващи такива! Поздрав, миличка Мари!💖💖💖
-
Добре дошла и на продължението на разказа, Мини! Щом си тук отново, значи написаното от мен те е заинтригувало, а това е целта ми за всеки читател. Хубав ден, мила!😄
-
Харесвам разкази с хубав край, Мария и сега се насладих и на тази част, много ми дожаля, за детето, но пък героинята ти не го нарани с пушката, а му превърза коляното, благороден жест, който сгрява читателя. Благодаря за насладата.
-
Успя да ми подариш много усмивки с този аналитичен поглед към разказа ми, Пепи!❤️ Прегръщам те и нека седмицата ти е успешна, а Св. Николай Чудотворец те закриля!🙏
-
Фенка съм на късия разказ, а ти се отдава да пресъздаваш характерите чрез действията на героите без излишни пояснения. "да благославя странната старица, която будеше страх с тази пушка, стърчаща над рамото ѝ, но която в същото време се беше оказала с добро и милозливо сърце." - като сценарий: образен силен финал!
-
Вие, Петър и Пепи сте едни от редовните ми читатели и се радвам да ви видя пак под мое произведение! Разказът ми е много скъп и поддържащите ви коментари са ценни за мен. Благодаря ви!😍
-
Чудесен, човешки разказ!
-
О, много трогателен край,... браво Мария.
Нистина понякога не всички ''крадци'' са лоши хора, както и куржиите
/ на полските пазачИ така са им казвали в някои краища на БГ / -
Толкова топли и поддържащи коментари сте ми оставили, момичета! Зарадвахте ме! Много ви благодаря, Светличка и Наде!💕
-
Топъл, човечен разказ. Напълни ми душата, Марийче! Разказвай още!
-
И пушка да носи, майчиното сърце се обезоръжава от детското страдание. Много силна жена, поздравления за образа.
-
Танев, уважавам мнението ти на опитен прозаик! Благодаря ти!🤗
-
Баща ми много ми е разказвал, но някои от случките вече са изтлели от съзнанието ми. И все пак, достатъчно от тях са останали живи, така че имам материал за други разкази, Иржи. Благодаря за интереса към моята проза!❤️
-
Хубав завършек!
-
Такава храбра жена!...Неволно се сравних с нея и си спомних случая, когато ме изплашиха едни дрънкащи в джоба ми ключове, и то в големия и осветен град, та щях "да хвърля топа", а тя!...сама посред нощ на лозето!! И милосърдна! Трябва да си спомниш още разказани случки за нея, Мария!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Честита Нова година, нека е здрава и вдъхновяваща за теб и близките ти!😍