Жълто

25.08.2017 г., 13:06 ч.

Проза » Разкази

4.7 / 3

703 3 6

8 мин за четене

Красотата вървеше преди нея – като сянка от слънце, залепило погледа си на гърба на младата жена; не беше само погледът на слънцето отзад, много други очи се бяха накачулили едно върху друго и следваха леката ѝ спокойна походка. И тази красота, изпреварила жената като легенда, правеше кордон: вятърът притихваше, клоните на дърветата се отпускаха, хората спираха да говорят, а птиците се радваха, че небесната хубост крачи и по земята.
Такава жена вървеше на улицата в прекрасния следобед, някъде в края на лятото. Косата ѝ беше жълта, роклята беше жълта, слънцето зад нея – и то. В този жълт ден природата ликуваше и всичко беше топло, нежно, тихо, добронамерено.
– Чакай ме, скъпа! – изкрещя дебел човек след младата жена. – Почакай ме!
Опитваше се да формира нещо като бяг, но не успяваше. Цепката на задника му, обилно окосмена и потна, се провиждаше над смъкнатия кадифен панталон. Коремът препускаше по-бързо от него – увиснал и подут, наполовина гол и накъсан от стрии. Приличаше на вълнест м ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Римуване на Самотата
Лъжицата на греха

До сами Троянската Света Обител е сгушена малката балканска махала, в която е роден и отрасъл баща м...
Кроулистът (26)

Внезапно Диди осъзна, че пътешествието й е завършило и тя е достигнала вече Сириус C-D. Двойната све...
Миниатюри

Притъмня. Притихна. Посивя въздухът и се уплаши. Сниши се ниско и натисна клоните на дърветата – още...

Още произведения »