Кафене Рим бе тихо кафене, което се поместаваше в стара дървена сграда на улица в центъра на града. Беше уютно под „Глобуса“ - частта от кафенето, покрита със стъклен таван. Единствено, не ми харесваше тълпата, която се събираше там. Всички онези млади професионалисти, облечени в костюми, сякаш облечени в броня, която дори и да исках да пробия в разговор, не можех. Идваха да говорят помежду си за бизнес, къщи и скъпи коли. Честно-казано бяха ми отвратителни.
Както и да е, атмосферата на кафенето ми харесваше; макар и малко кичозна, тя все пак бе благоприятна за размисъл.
В понеделник вечер седях в задната част на кафенето под Глобуса, четейки книга. Изведнъж до мен се приближи мъж с чаша червено вино, наполовина празна, наполовина пълна (в зависимост от това как гледате на това, разбирате). Тревожното му лице и треперещите ръце привлякоха вниманието ми. Приличаше на Бен Стилър в лицето, но с очила и огнени очи зад очилата, горящи от някаква лична, дива страст, лесна за откриване, но тр ...