Какви сме тарикати
Не е тайна, че властите упорито участват в снабдяването на нацистите в Украйна с оръжие. Тъпо и упорито…
Макар Ниновица да изпадаше в истерия при подобни изказвания. Но за нея сме наясно – каже ли „Добро утро!“, гледай колко часът вечерта е…
То взривяваха складове, то гърмяха фабрички и заводи – и „изчезналото“ в гърмежите оръжие се появяваше в Украйна – през Полша, Чехия, Румъния…
Искането да въоръжаваме нацистите е още от март месец. Официалното решение на някои в НС е от ноември. Доста разтегляне през времето. Нашенски тарикатлък…
Защото властите – не дупедавците, а все още разумно плашещите се от бъдещето, добре разбират какво следва.
И прехвърлиха снабдяването на частници.
Които се хвърлиха с размах в далаверата. Не, не се стигна до изпращане на Т-72. Овреме управляващите се усетиха – обещаваните немски „Леопард – 2“ ще се появят евентуално най-рано след три години. А над тях ще пърхат хартиените Ф-16. Ако са нарисувани дотогава.
Ето дащо на Зеленски не бяха пратени така желаните С–300, щурмовици Су-25, изстреблители МиГ–29, дори се говори за старите снаряди за „Акация“, „Гиацинт“, „Град“, „Гвоздика“ и други поразяващи системи с нежни имена…
Да, в момента военните се разтоварват от боепрпаси с отдавна изтекъл срок на годност. Румънската фирма RomArm затова отказала да приеме и върнала обратно цяла композиция с боеприпаси. А пристигналите при нацистите повреждат, че и взривяват оръдия и гаубици…
Не зная – за похвала ли са нашиге чиновници, които работят по своему – получават документи, държат ги по бюрата, консултират се, съгласуват, мотаят се…
Така действат и мислещите разумни военни. Добре разбират – помощ за една от воюващите страни ни прави УЧАСТНИЦИ ВЪВ ВОЙНАТА!
Колкото и да се мъчат някои да го играят верни на господаря си слуги, идейни евроатлантици, а всъщност елементарни тарикати…
Да припомня диалога между кмета и сина му от пиесата „Драконът“ на великия Евгений Шварц:
„Но, тате, нас всички Драконът ни учеше…“
„А ти защо беше най-добрият ученик?“ /цитирам по памет/
Засега се измъкваме по терлици. Израз на народа относно нещо смърдящо, промъкващо се през гащите…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
