Какви сме тарикати
Не е тайна, че властите упорито участват в снабдяването на нацистите в Украйна с оръжие. Тъпо и упорито…
Макар Ниновица да изпадаше в истерия при подобни изказвания. Но за нея сме наясно – каже ли „Добро утро!“, гледай колко часът вечерта е…
То взривяваха складове, то гърмяха фабрички и заводи – и „изчезналото“ в гърмежите оръжие се появяваше в Украйна – през Полша, Чехия, Румъния…
Искането да въоръжаваме нацистите е още от март месец. Официалното решение на някои в НС е от ноември. Доста разтегляне през времето. Нашенски тарикатлък…
Защото властите – не дупедавците, а все още разумно плашещите се от бъдещето, добре разбират какво следва.
И прехвърлиха снабдяването на частници.
Които се хвърлиха с размах в далаверата. Не, не се стигна до изпращане на Т-72. Овреме управляващите се усетиха – обещаваните немски „Леопард – 2“ ще се появят евентуално най-рано след три години. А над тях ще пърхат хартиените Ф-16. Ако са нарисувани дотогава.
Ето дащо на Зеленски не бяха пратени така желаните С–300, щурмовици Су-25, изстреблители МиГ–29, дори се говори за старите снаряди за „Акация“, „Гиацинт“, „Град“, „Гвоздика“ и други поразяващи системи с нежни имена…
Да, в момента военните се разтоварват от боепрпаси с отдавна изтекъл срок на годност. Румънската фирма RomArm затова отказала да приеме и върнала обратно цяла композиция с боеприпаси. А пристигналите при нацистите повреждат, че и взривяват оръдия и гаубици…
Не зная – за похвала ли са нашиге чиновници, които работят по своему – получават документи, държат ги по бюрата, консултират се, съгласуват, мотаят се…
Така действат и мислещите разумни военни. Добре разбират – помощ за една от воюващите страни ни прави УЧАСТНИЦИ ВЪВ ВОЙНАТА!
Колкото и да се мъчат някои да го играят верни на господаря си слуги, идейни евроатлантици, а всъщност елементарни тарикати…
Да припомня диалога между кмета и сина му от пиесата „Драконът“ на великия Евгений Шварц:
„Но, тате, нас всички Драконът ни учеше…“
„А ти защо беше най-добрият ученик?“ /цитирам по памет/
Засега се измъкваме по терлици. Израз на народа относно нещо смърдящо, промъкващо се през гащите…
© Георги Коновски All rights reserved.
