3 мин за четене
Ели Милева чакаше.
На кръстовището светофарът подаде зелена светлина за пешеходците и те забързаха да пресекат оживената улица. Двойка на средна възраст - жена, облечена в скъпи дрехи и мъж с вид на заклет алкохолик от кварталната кръчма, леко изостанаха от тълпата.
- Ще кръшкаш, а? - крещеше алкохоликът - И мислиш, че аз ще оставя нещата така?
- Но ти не си ме докосвал от месеци! - оправдаваше се жената.
- Това няма никакво значение - продължаваше онзи - мога да те докосвам, а мога и да не те докосвам. Но това не ти дава право да се въргаляш в леглото ми с разни типове! Ти си моя жена!
- Не мога повече! - разплака се жената - Толкова те обичах! За теб вече единствено алкохолът има значение. Аз също имам право на щастие и възнамерявам да го открия!
- Ти ли, кучко!!! - изрева извергът и заби юмрук в лицето на съпругата си.
Жената изстена, събра всичките сили, които й бяха останали и побягна. Алкохоликът се опита да затича след нея, но само се олюля, падна, а после се изправи пред укорит ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация