Калина Поппетрова беше млада жена, преждевременно съсухрена от очакванията си към живота. Като всеки, смятащ, че животът му дължи нещо повече, Калина Поппетрова не пропускаше всекидневно да си напомня, че е изключителна. Стигмата на посредствеността бележеше всичките й познати, но не и нея - тя изпъкваше и блестеше на фона им, тя правеше разликата - нещо, което те, със закърнелите си за реална самооценка сетива не можеха да видят. Те бяха достойни за презрението й, което тя великодушно не изпитваше към тях, защото малцината като нея бяха над нещата.
Калина Поппетрова гледаше две кучета и зелен папагал. Те бяха най-изключителните представители на своя вид, защото нямаше как да е иначе. Самият факт, че ги е посочила за свои домашни любимци, говореше всичко. Освен това имаше изключителен апартамент, в изключителен квартал, населен с неизключителни хора. По очевидни причини Калина Поппетрова нямаше комплекси, нямаше и мъж. Няколкото опита на неин обожател да скъси дистанцията завършиха с т ...