- Ще бъдем едно, скъпи. Ще бъдем като едно, с теб и Бог.
- Мечтая си за този момент, скъпа!
...
Лежа си в леглото. Викам си, че ако това беше нечия история, ще започне тъжно, защото усещам, че скоро ще умра. Отдавна боледувам. Много болести, но това, което ще ме довърши е пневмонията. Лежа си в болничното легло, машините около мен си пиукат. Усещам как потъвам в дюшека, потя се като пор, главата ми се върти. Задушавам се. Иска ми се да натисна звънеца и да извикам сестрата или доктора, някой, но нямам сили дори да натисна копчето. Не мога да се помръдна. Само очите ми са отворени. По едно време стените стават прозрачни. Някак си - как да кажа - все едно има нещо отвъд тях. Полъхва хлад. Започвам да треперя. По едно време зазвъняват звънчета откъм коридора. Поглеждам с ъгъла на очите си натам. Стената я няма. Стаята ми е като увиснала в пространството, заобиколена от кафява маса, в която се виждат контурите на коридорите и другите стаи, виждат се през стените. От дясно, откъм коридора з ...