Беше един от онези бистри пролетни дни, които имат уханието и свежестта на горски поток. Баба дойде да ме вземе от училище малко по-рано от обикновено, защото днес имахме физическо последния час, а аз бях освободена заради операцията, която преди време ми направиха. Апандисит, нищо особено, в болницата ми обещаха, че и белег няма да остане.
До село с автобуса няма и петнайсет километра, то нашето село не е село като село, по-скоро е махала, ама понеже се е разраснала много и се е разпростряла към баира, по някое време съвсем се е отделила от града. На мен ми харесва да живея там, двете с баба си имаме чудна къщичка с двор, пълен с цветя и дървета, имаме котки, пилета и зайци, а Карло е най-симпатичното куче пазач на света. Вярно, голям и рошав е, главата му е като на мечка, а когато лае е толкова гръмогласен, че се чува през две махали, ама иначе е добродушен и игрив като дете. Смешно ми е като си помисля, че хората се страхуват от него, докато той всъщност не иска нищо друго, освен да ...