Когато обувките са различни
Когато обувките са различни
Някой ѝ позвъни. Номерът беше непознат.
– Здравей, Александра!
Алекс изтръпна. Този глас не можеше да го сбърка. След тридесетгодишен брак в душата ѝ все още имаше един спомен, който я пренасяше в някакъв друг свят – прекрасен, вълшебен и незабравим. Чудни са пътищата, по които се движи сърцето, силата и емоциите, които съхранява завинаги.
– Здравей, Филип! – едва успя да произнесе тя.
– Аз съм в Ловеч. Искаш ли да се видим?
Гласът му си беше същият – с младежко излъчване и някакво неуловимо очарование.
– Кога? – по-глупав въпрос едва ли би могла да зададе. – Да се видим – добави Александра.
– Ами, чакам те в „Президиум“ – произнесе някак тържествено той. – Нямам търпение да те видя!
– Добре. Идвам.
Няколко минути не можеше да дойде на себе си. Филип беше голямата ѝ любов. За съжаление нереализираната ѝ любов. Да, Алекс беше омъжена с две деца, той също беше женен, но тя още помнеше времето, когато бяха свободни и излизаха заедно. Това беше в студентските години. Толкова отдавна, а ѝ се струваше толкова близко, сякаш беше вчера! Трябваше да го види, но какво да облече? Искаше да е красива…Алекс се засуети, оглеждайки дрехите в гардероба. След като се облече, затърси обувки – едни, втори трети… Всички ѝ се струваха неподходящи! Но нямаше време за губене. Излезе навън и повика такси.
Още малко и ще го види… Променил ли се е? Как ли изглежда? Куп въпроси се въртяха в главата ѝ.
Времето беше слънчево, август е един от най-красивите месеци! Александра се изкачи по стъпалата и започна да оглежда масите. Видя го и се спря. Нямаше сили да продължи. И той я забеляза, стана и тръгна към нея. Ръкуваха се. Струваше ѝ се, че всичко е нереално. Чак когато седнаха, тя преодоля първоначалното вълнение и с любопитство го погледна. Та той си е почти същият! Промените бяха незначителни, даже ѝ се струваше по-красив!
– Как си? – попита Филип. –Изглеждаш много добре!
– Благодаря ти!
Алекс започна да разказва за себе си, за работата си, за семейството. Накрая любопитството ѝ надделя и направо го попита дали си е спомнял понякога за нея.
– Винаги си била с мене. Присъствала си в живота ми – отговори бавно той. –Както и да съм постъпвал, първо съм си мислил дали на теб би ти харесало.
Чак пък така! Явно преувеличава, за да я впечатли. Алекс погледна към обувките си и онемя – единият крак беше обут във синя обувка, другият в зелена. Почувства, че ѝ става горещо. Как е могла? Бързането и вълнението ѝ бяха изиграли лоша шега. Той се усмихна.
– Обувките нямат значение, на мене ми харесваш и така.
– Бързах и…Защо не ми каза веднага?
– А защо да те притеснявам? Станалото, станало. Знаеш ли, повече ми харесва синята обувка.
– Всъщност те са ми любими. И другата синя е хубава, да знаеш…
– Разбира се, че знам, ама искам да я видя и нея. Сега бързам, пътувам за София служебно, на връщане ще ти се обадя пак. Тогава ще имам повече време. Може да вечеряме заедно.
Те тръгнаха. Беше ѝ неудобно да върви с различни обувки до него. Но той усети притеснението ѝ и я прегърна. Вече бяха стигнали до паркинга, където беше колата му. Взеха си довиждане и тогава неочаквано я целуна. Тази целувка щеше да помни до края на живота си.
Щяха ли да се видят отново, Александра не знаеше, но беше убедена, че любовта е по-силна, когато обувките са различни.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
jonnnn (Пламен) и Довереница (Дочка Василева), много благодаря!
-
Харесах! Поздравления!
-
'......Аз не чакам за среща - не чакам, но моля те...
О, моля те - ти да минеш по другия бряг...'
https://www.youtube.com/watch?v=z47DlT-c-7Y
Коментар към клипа на Петър Долашки ...
'Винаги съм настръхвал при слушането на това велико парче!!!Втори път не може да се сътвори такъв Бисер!!!'
'....Ще се срещнеме с погледи, скрити през рамото
и ще тръгнем по своя път сами.....'
... Един от редките моменти, когато се чувстваш жив ...😎 -
Валери_Станков (Валери Станков), много благодаря!
-
Jackie151 (Антоанета Иванова), не съм мислила за продължение. Само разказ е.
-
Никой не се връща назад без нищо. Как пък и двамата женени, с дупки за запълване.
Следващият път ще види другата синя, по-следващия другата зелена: както е казал проф.Ал.Балабаноов "защо да се връщам да ги сменям, като и у дома са останали две различни" -
Браво!
-
Това си е почти изневяра. Ще ми се да разбера как продължават техните отношения.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
