Да ви са похваля! Оня ден вземах книжка най-накрая. Верно, от шеснайстия път, ама я вземах. И станах безсмъртен, естествено. То в България простосмъртен шофьор виждали ли сте? Това бабички с проходилки, дядковци с по два-три бастуна, майки с бебешки колички... Всички тия са живи само поради наш`та воля да не ги газим по улиците. Щото сме супертолерантни и поне веднъж годишно всеки от нас спира на червен светофар или пред пешеходна пътека. Толкоз стига.
Не знам по чужбината как е, ама у нас шофьорите сме истински чудотворци, ще знаете. Пример давам веднага. Аз като докопах тапията, моменталически открих ловния сезон. Гледам, при НДК-то един древен такъв, изгърбил се на осем, подпира се на две патерици, ама тръгнал да пресича. Абе, ей! Къде си тръгнал, бе, вампир? Като видиш, че правиш по крачка на половин час, що не си стоиш вкъщи, бе? Пък като скочих на газта!... Ама оня пресича на пешеходна пътека и си мисли, че ще го чакам. Ще го чакам аз, ама друг път! Тоя да не е Нова година, та да ...