В ПАМЕТ НА ДЕСИСЛАВ
Погледът блуждаеше, когато отваряше очи. Калейдоскопното съзнание въртеше на скорост реалност, спомени, дочути думи, казани думи, увещания, обещания, надежда... и нищо не задържаше.
Микробусът намали и пое по тесния стръмен път. Стилиян се надигна, гледката го стресна - преди да заспи, се движеха по магистрала, небето беше ясно. Сега планината ги обграждаше и валеше сняг. Разсъдъкът му окончателно се отърси от последната доза и осъзна къде отива- почувства хлад... Вече съжаляваше за решението си:
- Извинявай, искам да попитам нещо...
- Питай.
- Ако нещо не се чувствам добре в комуната или не ми понася климата, мога да си тръгна, нали?
- На всички им понася. Само преди четири часа подписа терапевтичния договор и там пишеше - от 18 до 24 месеца.
- Ама... Бе аз бях толкова друсан, че и един ред не съм прочел...
- Да си чел. И един съвет - гледай да си тих, докато ти минат кризите. Момчетата много не носят на...
- Е, хапчета, нещо няма ли там...
- Няма, и това го пишеше ...