Контрол

     Човекът трябва да е в състояние да се контролира. Иначе може да преяде например. Или да умре от глад. Може да стане мошеник или още по-лошо – политик. Ако нямаш автоцензура, дори в простак може да се превърнеш, в депутат или в министър. Същото се отнася и за липсата на спирачки в областта на краденето: колкото повече крадеш, толкова по-умен и възпитан ставаш, обществото те възприема радостно и адекватно; обратно – престанеш ли да крадеш, или ако хептен не си способен на това поради някакви нравствени недостатъци, ставаш твърде неудобен за българин и по тази причина животът ти препоръчва да избягаш в чужбина.

    Ето защо трябва да се контролираш.

    Не можеш да контролираш държавата, защото тя е инструмент за смазване на тези, които живеят в нея. Тя е създание за тормоз над създателя си и органите ѝ не са като човешките органи, а напротив – те за институции на увреждане на организма. Затова е илюзия да си въобразяваш, че можеш да контролираш държавата така, както чрез ума си контролираш цялото тяло. Защото държавата е образувание надинтелектно, надчовешко и в крайна сметка надприродно. В природата държави няма, ние сме ги създали, за да дадем възможност на алчните да мачкат бедните, на безсклупулните – скромните, на лишените от талант – даровитите, на злобните и завистливите – добрите и честните. Държавността по принцип е способ да отнемаш щастието от тези, които го имат, и да го раздаваш на тези, които го нямат. Не е съвсем и напълно хубаво, но се случва в добрите случаи.

     И така държавата се родее с религията. Нея пък, религията, съвсем не можеш да я контролираш - тя не работи с ум, а със сърце. Ако едното има общо с другото. Православната ни църква си създаде банка, за да обслужва божиите нужди. Това беше преди двайсет и кусур години. Но понеже банките за разлика от религиите се контролират донякъде, наложи се тая банка, подобно на Ватиканската, да свие сърмите си.

     Не можеш да контролираш КТБ - кражбата на века! - от крадците. Докато тази банка работеше, нямаше банков надзор, а като я закриха, оказа се че Фондът за гарантиране на влоговете не работи. За награда шефът на този фонд стана подуправтел на БНБ. После парламентът услужливо прие противоконституционен текст, с който отмени законни цесии. Като форма на парламентарна проверка върху незаконосъобразна дейност на парламента.

     Да не говорим за така неречените регулатори. Един бивш банкер, той май и до днес си е наумил, че е такъв, се беше провъзгласил преди време за регулатор, без да знае, нищожеството, че регулаторите у нас са институции. Само защото беше чиновник в БНБ, се смяташе за юридическо лице. А може и да е прав - регулаторите у  нас не са институции, не са и контролни органи. Той се е припознал. Защото е приватизирал контрола. И в крайна сметка го е присвоил.

      Едно и също физическо лице се разхожда през последните десет години из всички контролни органи. Като ръководител. Прочетете сайтовете и вестниците - ще видите кое е това лице. Значи няма друго такова лице? Просто няма по-удобно. Вероятно. Опровергайте ме.

     Контрол осъществят Комисията за защита на потребителите, Комисията за финансод надзор, Комисията за защита на конкуренцията, Централния депозитар, БНБ, ДНСК (строителен контрол), Ръководство въздушно движение (въздушен контрол), Съвет за електронни медии, Комисия за защита на храните, Комисия за регулиране на съобщенията, регионални инспекции за околната среда и водите, басейнови дирекции, НЗОК (здравен контрол); почти всички министерства осъществяват административен контрол в ресорите си, има общински контролни органи, напр. Центъра за градска мобилност, има контрольори в градския транспорт, има полицейски, прокурорски и съдебни контролни органи. Списъкът не е изчерпателен. И парламентарен контрол има.

     Изобщо контролът у нас е право на прихващане срещу анонимно или неясно задължение. Контролира се не изпълнението на правата на гражданите и институциите, а изпълнението на задълженията им. Контролът е избирателен, задълженията са конкретни и императивни. Не схващаш напълно дали поднадзорните контролират надзорниците, или контролните органи работят под въздействието на подконтролните.

     Така де.

     Не можеш да контролираш жената – тя отдавна е създала свой свят, нещо като държава в държавата. Горното се отнася и за нея. Жените са красиви създания, когато си извън техния свят. Не пожелавай да влизаш там: това е светая светих на страха от глупостта или от онази откровена вакханалия, на пошлостта и грубия материализъм, които превръщат дори и любовта в уродливо златно кюлче, пъхнато в деколтето. За сигурност. Понякога. Жената е най-красивото щастие, което не може да бъде платено. И по тази причина - подчинено. 

     Не можеш да контролираш децата – те са по-умни от теб, а и в живота ти си показал, че нямаш право да даваш акъл, след като действителността ти го е отнела, ако изобщо някога си имал такъв. Тогава с какво право ще контролираш по-умните от теб? Това е право само на политиците, а ти никак не успяваш да се издигнеш или да се смъкнеш до тях.

     Не можеш да контролираш действията и бездействията на околните, нито новините, нито събитията, нито дори разписанието на градския транспорт. Ако искаш да живееш безконтролно, бъди политик или глупак. Което си е едно и също. Така потвърждават психиатрите. 

      Не си в състояние да контролираш изобщо, защото това означава да си снабден с надзорни права. Ти си само гласоподавател. Даваш права, а такива не притежаваш, освен на хартията, наречена конституция. 

     Контролът предполага власт. Над жената такъв не бива да имаш, над децата - само относително, над държавата - невъзможно без демокрация.

     Оставаш сам – с правото да контролираш себе си. Иначе ще полудееш.