***
- Пепел…Ей т¢ва е и нашето, Зоранчо…Пепел от изгорели корени. И да сме били с корени, сега сме само за цепеници – или ще ни изгорят, или ще изгнием, или… и потребни може да станем. Божа му работа!... Ама и людска. – цъкаше с език дядо Вълкун, подкарвайки магарето да върви по-бързо по пътя и каканижеше дума след дума. А път имаше. Някъде той се извиваше и скриваше върволичещата си снага зад някоя гъста горичка,другаде се губеше в далечината, та чак целуваше хоризонта, така, че човешките очи не можеха да различат какво има и ги чака напред. Българска земя и…небългарска. „ Къде свършва българското и започва чуждото и къде чуждото, а се избистря родното?“ – такива мисли кръжаха из главата на стария Вълкун, докато подскачаше върху гърба на Драган, дребно магаренце притежаващо единствено своя стопанин и едно ухо и половина. Другата половина, тая зима му я беше отхапал един вълк, завъртял се около селото. Ама животното беше излязло по-лошо и от куче. Не се беше дало лесно и къде с ритане, ...