Красавица
От няколко часа наблюдавах жената на другия край на дискотеката: тънка талия, дълги бедра, дълга тъмна коса на конска опашка, къса, черна рокля. Беше привлякла вниманието на повечето мъже тук, но двамата бабаити, които не я изпускаха от поглед, бързо потушаваха надеждите за по-близко запознанство.
След прилично количество алкохол се реших и я приближих.
- Здравей! Сигурно ти го казват често, но си много красива. – изкрещях в ухото й заради силната музика. Само ми се усмихна в отговор и направи знак на единия здравеняк да си седне пак.
- Искаш ли да излезем малко да си поговорим, тук е много шумно?
Започнахме да си проправяме път през хората.
Навън въздухът ухаеше на цветя от близкия парк и беше невъобразимо тихо. Обърнах се и видях, че ни е последвал и един от мускулягите от компанията й. Мацката му направи жест с ръка и той се отдалечи на няколко метра.
- Той да не ти е бодигард, че те следва навсякъде? – засмях се.
Тя кимна и лицето й изобрази досада. Протегнах се и обвих ръце около талията й. По принцип не съм толкова напорист с жените, но в нея имаше нещо особено.
- Красимирееее, дебил смотан! – прониза въздуха женски вик, карайки жената в ръцете ми рязко да се отдръпне и да се огледа стреснато. – Ще те убия!
Към нас се носеше непознато за мен същество от женски пол. Застана пред мацката от дискотеката и размаха пръст пред носа й.
- Милион пъти съм ти казвала „Не обличай за клуб дрехите, които съм прибрала в калъф!“. Роклята беше за утрешната фотосесия. А сега... – тя подуши дрехата. – смърди на пот, цигари и алкохол.
- Чудо голямо! Ще облека друга. - от устата на красавицата излезе леко басов глас, а на шията й заигра адамова ябълка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Майстор си, Славея! Дано гласът ми да е онзи, който ще наклони везните към успех!
