КРАЯТ НА МОРЕТО
На М.
Седеше на мокрия пясък и гледаше навътре в морето. Един спокоен и празен ден, без любов и омраза, без страх и радост, без погнуса и възхищение, без желания и умора, без съжаление и интерес, един чудесен празен ден, когато умът си почива и сърцето бие равномерно, когато нищо не предизвиква и изисква, когато нищо не изненадва и смущава, един великолепен празен ден, в който можеш да не мислиш, да се оставиш на вятъра или безветрието, да задремеш или гледаш пред себе си, така че погледът да опипва все познати и естествени неща, които не предизвикват никакви емоции, които си съществуват безучастно наоколо в един тих и спокоен ред, които се и редуват естествено и обичайно, без да тревожат или изненадват, без да означават нещо повече от самите себе си, без никаква претенция да надхвърлят естественото си предназначение или значение, без да се превръщат в символи, които все пак угнетяват и означават, които дори безмълвно настояват да бъдат разпознати, с които вече би трябв ...