КРИЛЕ

         Роди се момче. Едно такова, странно момче, със зелени очи. Ама такива зелени очи не си виждал ти казвам. И с криле* под мишниците, като на пиле... „Чернобилски мутант”, казаха лекарите. Но нещото, което хем изненадваше, хем плашеше Иван и  Мария, бе поведението на тяхното момченце. Винаги, когато притъмнееше небето и се извиеше силен вятър с пороен дъжд, синът им ставаше все по-неспокоен и по-скоро ядосан на халата, отколкото да се плаши от нея. Благите му очи потъмняваха, ставаха като змийски,  и сякаш от тях свистяха светкавици, а  той започваше да маха с ръчички, все едно, че се бори с някого, не, по-скоро като че прави опит да полети. След пороя или градушката детето оставаше дълго време тъжно и отказваше да се храни. Нещото, което обаче им направи впечатление, бе, че когато бебето им реагираше така, бурите и дъждовете бяха винаги опустошителни. 

          Тръгна семейството да дири отговор на своя проблем. Ходиха при баячки, гледачки, лекари...  Едните,  уплашени от това, което виждат, отказваха да ги приемат, само цъкаха и мълчаха. Мълчаха. А лекарите повтаряха и потретяха: „Мутант е, Чернобилски мутант... Трябва да се оперира, но нищо не се знае.”

          - Боже, Господи, помогни ни... - плачеше безутешно Мария.

         Още съвсем невръстен, Петър се превърна в обект на голям интерес от медиите, научните работници в областта на медицината и на всички  хора. Хем се страхуваха от него, защото бе различен, хем любопитно се увъртаха  и го преследваха със злобните си любопитни погледи. Изкараха го и с психически отклонения и даже лекуваха „проблема му“ в психиатрия  Но при който и лекар да отидеха майката и бащата  на момчето, всеки дигаше рамене и ги отпращаше. Петър търпеше много обиди и подигравки заради своя „недъг“. Момичетата го отбягваха, макар че никому нищо лошо не бе сторил, напротив, бе пълен отличник и помагаше на всички с каквото може, без да очаква отплата. Само тази нестихваща ярост към природната стихия...

           А в съблекалнята, преди часовете по физкултура, момчетата от неговия клас се надпреварваха да гледат крилете му.

      - Е-хааа, че яко! Не ти ли пречат, бе ? Какви са пораснали самооо...

      Извадиха му и прякор. „Крилатия“.     

           Но хората чисто и просто не знаят, че малкото момче е Змей.

              Една нощ му се случи нещо необикновено. Черни облаци покриха звездите, изви се силен вятър, дъждовните капки падаха тежки, превърнаха се в порой.

              Залепил очи на прозореца, Петър гледаше яростен и безпомощен как бурята откъсваше дървета, а дъждът ги отнасяше мъртви незнайно къде.

               Изведнъж, усетил някаква странна сила да напира под мишците му, без дори да осъзнава действията си, отвори прозореца и... Полетя, полетя направо към окото на бурята, а от очите му падаха ярки светкавици...  Беше тежка борба.

                На сутринта всички разказваха как е трещяло небето, сякаш че в миг ще се продъни.

                Младежът мълчеше, мълчеше и слушаше. Как да разкаже? И на кого?   Пък и кой ли ще му повярва?  Чувстваше се объркан, объркан, но доволен, доволен за това, че бе спасил хиляди дървета, треви и хора...  

*  *  *

          Завърши Петър училище и постъпи в университет. Но винаги криеше крилете си и отбягваше хората. Беше самотен, много самотен. Макар че  неведнъж бе побеждавал  бурите и пороите, той отчаяно искаше да бъде „нормален“ човек, да се влюби, да прегърне момичето на мечтите си, без да се страхува, че и тя ще си отиде, когато разбере...

          И това се случи. А той? Той трябваше да реши, тя или крилете...

          Тя!

          ТЯ!

*  *  *

           Една нощ се изви страшна буря. Капките дъжд трещяха тежки, пороят повлече мъртви дървета със себе си.

           Долепил очи до прозореца, Петър гледаше яростен и безпомощен... как бурята повлича  всичко – дърветата, житата, животните, хората... А той?  Той стои. Стои и нищо не прави... Няма я вече онази незнайна сила под мишците, няма ги крилете му... Господи, колко е слаб...

            Несъзнателно той рязко отвори прозолеца и...

            На сутринта Слънцето се показа мокро и червено. От улуците и черчеветата от листата, на оцелелите след бурята дървета,  откапваха последните  капки дъжд.     

             На тротоара пред блока лежеше мъртъв Петър.

--------------------------------------------------------------------------------- 

*В народните предания змеят се представя като силен и красив млад мъж с криле под мишниците, които се виждат само от праведните. Явява се, когато вали силен дъжд или град, когато има буря, за да гони халите със стрели. Описан е не като дух , а като живо същество – полуживотно, получовек, с крила Децата – змейове се раждат с крила и опашка. Според вярвания от нач на ХХ в. тези деца са нездрави и не живеят дълго. След раждане на такова дете дванадесет девойки в мълчание и пълна тайна  приготвят за него специална риза. А ако не го облекат в такава риза се е вярвало, че няма да израсте змей и селото ще се лиши от покровител.  Той е странно съчетание между човек, змия и птица. ( вж. Георгиева, Иванка  „Българска народна митология” :София, Наука и изкуство, 1983, с. 80 ).