КРИЛЕ
Роди се момче. Едно такова, странно момче, със зелени очи. Ама такива зелени очи не си виждал ти казвам. И с криле* под мишниците, като на пиле... „Чернобилски мутант”, казаха лекарите. Но нещото, което хем изненадваше, хем плашеше Иван и Мария, бе поведението на тяхното момченце. Винаги, когато притъмнееше небето и се извиеше силен вятър с пороен дъжд, синът им ставаше все по-неспокоен и по-скоро ядосан на халата, отколкото да се плаши от нея. Благите му очи потъмняваха, ставаха като змийски, и сякаш от тях свистяха светкавици, а той започваше да маха с ръчички, все едно, че се бори с някого, не, по-скоро като че прави опит да полети. След пороя или градушката детето оставаше дълго време тъжно и отказваше да се храни. Нещото, което обаче им направи впечатление, бе, че когато бебето им реагираше така, бурите и дъждовете бяха винаги опустошителни.
Тръгна семейството да дири отговор на своя проблем. Ходиха при баячки, гледачки, лекари... Едните, уплашени от това, което виждат, отка ...