Кроулистът (2)
Произведение от няколко части към първа част
Вече изгаряше от нетърпение да го заприказва. Зодия Лъв, тя работеше на самия плаж в една дървена къщичка - пункт за реанимация. А извън летните месеци беше лекар във Варна. В малкото градче Бяла съчетаваше реаниматорската професия с морския курорт. Мая се беше развела преди години, но още проклинаше неудачния си брак. От него тя роди дъщеричката си - Диди, която я следваше по петите навсякъде, като сянка. Имаше амбициозни планове за бъдещето й. Обичаше и да готви. Готвеше с много любов, сякаш очакваше някой мъж да оцени високите й кулинарни умения и да й предложи нов, значително по-успешен брак. Като много жени тя не губеше надежда да срещне принца от мечтите си, въпреки че приближаваше 40-те. И докато тръпнеше в очакване да го срещне, поддържаше фигурата си с помощта на хатха йога. Красивата й руса коса и стройното тяло й придаваха финес и атрактивност. Ала точно в тези мигове тя се беше вторачила в черното тефтерче, сякаш очакваше да получи от него отговори на най-съдбоносните си въпроси. Очите й трескаво зашариха към следващия текст. Прочете:
Тялото трябва да бъде колесница за духа, а не инвалидна количка!
Погледът й буквално се гмурна под написаното и там съзря:
Бавните сигнали проникват по-надълбоко и предизвикват трайни промени. Същото е и с бавните движения. Истинската йога е бавна и спокойна. Величествена и тиха. Тя стига до бога на всяко движение, на всяка субстанция. Всяко наше движение трябва да бъде незабележимо, тихо и смирено, защото е всъщност молитва към бога на неговата същност.
От години практикуваше асаните, но влагаше в тях предимно физически елемент. Трябваха й само, за да може да привлича мъжките погледи с фигурата си. Никога не беше и помисляла, че зад тях стои нещо повече. И току-що една врата сякаш се открехна и тя проникна плахо в предверието. Чувстваше се необичайно в него. Като попадналият крадешком в храм. И точно тогава внезапно чу глас:
Какво правите с тефтерчето ми?
Беше застанал изправен пред нея, държейки в ръце плавниците си, върху които прочете надписа - Делфин. От тях още се стичаха тънки струйки вода, а фигурата му бронзовееше с необичаен загар на фона на слънцето. Всичко изглеждаше толкова странно и нереално. За миг съзнанието й се замъгли от изненадата и в него се мярна мисълта:
Този сигурно е братът на делфина...
Искаше да намери някакво извинение за непростимото си любопитство, накарало я да тършува като ученичка в чуждото тефтерче, но знаеше, че няма да успее. От притеснение загуби ума и дума. Сякаш почувствал душевния й смут, той проговори повторно:
Аз май ви уплаших. Не беше нарочно. Защо не седнете на кърпата ми. А аз ще отскоча да си взема един душ и ако искате после ще поговорим. През това време, ако не бързате, дочетете започнатото. Не е бог знае каква тайна, или поне не съперничи на скрижалите от кивота.
Мая понечи да отговори, но мъжът вече се беше отдалечил. Реши да го изчака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
