Завесата падна. Мая се прибра в къщичката за реанимация, а  Алфонсо се изкачи на бегом по стръмния баир над плажа до станцията, в която пребиваваше на почивка. Щеше да се отдаде на дългите си тренировки на спортната площадка зад училището. Да играе на висилка и на успоредка, а после да направи втория си йога сеанс за деня. И главното - да не пропусне вечерята си, която се състоеше от два домата, бучка сирене и филия хляб. Не биваше да я пропуска, защото се хранеше само веднъж в денонощието по системата въведена от българския рехабилитатор и геронтолог - Янко Балиев. С Янко се запознаха на Черни връх. Той беше нисък човечец на възраст 65, но с перфектна фигура, на която можеше да завиди всеки младеж. Създал бе строго мотивирана научна система за правилно хранене и я спазваше железно. Идеята му се състоеше в това, че през деня - до 18 часа, е доминантен симпатикуса, който предразполага организма към динамика, а вечер - след 18 часа и до 6 сутринта, надмощие взема вагуса, който умиротворява целия организъм. От тези негови наблюдения бе извлякъл правилния извод - никаква храна между 6 и 18 часа, защото това е равносилно на саботаж. Само упражнения и вода. Единственото хранене трябва да се извърши между 18 и 19 часа, за да се усвои пълноценно от организма внесеното чрез храната. На другия ден Алфонсо стана в 4 часа и се отправи пеш към Иракли. Тъкмо достигна огромния пуст плаж и изгревът започна. Бог Хелиос се появи на хоризонта, раждайки се от морската повърхност - мистичен, огненорозов и бързо растящ. В тази си фаза той беше онова Хепри, за което говореха жреците от Та Кемет, за да се превърне в Ра около пладне и в Атум на залез. Триединното божество позиционирано в зеницата на всеки човек, в зависимост от неговата древност, на съответната кота от траекторията си в кристалното очно тяло. Когато Хелиос се въздигна на своята огнена колесница изцяло над водата, Алфонсо се потопи в морската огледално гладка повърхност, а на плажа, като изпращачи на огромен перон, стояха втренчени в него многобройни чайки. Бяха притихнали и съсредоточено, с интелигентно любопитство го съзерцаваха. Той замахна кроулово с ръце и отплува в посока към Бяла. След 3 часа щеше да излезе на Бялския плаж. Когато навлезе в сърцевината на Ираклийския залив, като малки змийчета започнаха да изникват главичките на бреговите носове. Вдясно се показа нос Емине, вляво носът на Обзор, а после нос Свети Атанас. След около 15-минутно плуване той вече ясно виждаше и Бели нос, а зад него като призрак се подаваше Караборун /Черни нос/. И всичко това се случваше в една велика тишина, сякаш времето беше спряло. Съществуваше само той - Кроулистът, морето и позлатените от изгрева чела на носовете. В 9 часа той стъпи на плажа на Бяла и се излегна на пясъка за лека почивка, положил плавниците под главата си, оставяйки тялото да поема живителните слънчеви лъчи. Беше покрил очите си с длани и усещаше как блаженството пълзи и достига всяко едно ъгълче на тялото му. Буквално медитираше, но женски глас го върна в реалността:

- Чаках те! Гласът бе на Мая и се чуваше точно зад него. Алфонсо пъргаво се изправи на крака и я видя как го гледа с особен поглед, сякаш е намерила нещо изгубено. - Моля те да влезем в къщичката. Каня те на гости. Диди също ще се зарадва да ни гостуваш. Аз направих кейк и искам да те почерпя. Тук тя хвана ръката му и гледаше умолително като дете, което ще се разплаче, ако откажат да изпълнят желанието му. Затова реши да приеме поканата и я последва.