Кръчмата на бай Стамат
Бавно и някак незабележимо за света, замираше село Благово. Както много други селца, така и то навлизаше в статистиката на изчезващите. Сградата на някогашното училище бе една от тъжните гледки там, обкованите с дъски прозорци създаваха страховито усещане, стъкла отдавна нямаше, а на входа беше поникнала дива къпина, висока над човешки бой. В центъра, ако изобщо можеше да се нарече център, още по-тъжно стърчеше камбанарията на църквата, сякаш за да напомня, че там някога е имало живот, защото всичко останало тънеше в троскот и бодли. Не се виждаха ни ограда, ни порта. Единствено кръчмата на бай Стамат стоеше почти денонощно отворена, делници и празници, все там се отбелязваха. Иначе мъжете се събираха за разтуха, бай Стамат знаеше житието и битието на всичките си съселяни, изслушваше ги търпеливо и никого за нищо не укоряваше. Най-честият посетител в кръчмата беше Даньо джамджията, съсухрен и видимо изтормозен от живота мъж. Той бе до болка огорчен от своята все недоволна и непрестанно мърмореща жена, кака Милка, ходеше където ходеше, и току се отбие в кръчмата да обърне някоя ѝ друга чашка, ей така, да забрави неволите си.
„Не мож я разбра тая жена, Стамате, още от зара́на като ме емне, та чак до вечерта. В града искала да живее, не издържала вече в туй пустото село, пък те за нея в града, боб хвърлят. Тя да не иска на стари години по квартири да хукна!”
И други като него идваха със своите грижи, пооплакваха се, правеха по някоя и друга вересия и се разотиваха, до следващия път.
Един късен следобед, когато времето вече се бе позатоплило и пролетта се усещаше все по-приятно, прага на кръчмата прекрачи непознат младеж. Поздрави компанията с ведра усмивка, и се насочи към една от свободните маси до отворения прозорец към пътя. Остави неголемият си сак на земята и седна. Настана пълна тишина, всички погледи вече бяха насочени към младежа, но не след дълго, Даньо джамджията наруши тишината с въпрос:
-Да не си се изгубило бре, момче!?
-При бай Стамат кръчмаря съм дошъл, казаха ми, че ключа от църквата бил у него.
-Че на теб що ти е ключа баш от църквата!
-Ще стажувам във вашето село, наскоро завърших духовната семинария, всички отидоха по градовете, но мен не ме тегли много. Израснал съм на село при дядо, той беше свещеник, от там дойде и любовта ми към селата и вярата в Бога.
-И таз добра, ний кмет си нямаме, те поп ни пращат! Пък аз рекох, да не си човек на депутатина, нали все субсидии чакаме.
В селото наистина нямаше кмет, само бай Стамат, като по-окумуш човек, се явяваше нещо като общински съветник, от време на време идваше и някакъв депутат който им пълнеше главите с приказки за европейски проекти, чрез които селото щяло да се възроди, но първо трябвало да дойдат субсидии. После подписваха някакви документи, изпращаха го по живо, по здраво, а животът в Благовец си оставаше все същият, бавен и провлачен като тъжна народна песен.
Младият стажант запретна ръкави и за около седмица почисти църквата, помещаваше се в малката къщичка, изградена в задния двор, където някога са живели и други като него. През деня го виждаха да щъка насам-натам, споглеждаха се и подминаваха, а вечер, макар за кратко, той се отбиваше в кръчмата за да похапне, по настояване на бай Стамат, който му носеше от манджите на жена си. От дума на дума, мъжете започнаха да проявяват интерес към него, младежът имаше благ характер и умееше да говори увлекателно и някак завладяващо, сякаш не човек, а ангел небесен слушаха. Младежът обичаше да им дава примери за всяка житейска ситуация, като често цитираше стихове от Светото писание, особено много им хареса това:
„По-добре да живееш в ъгъл на покрива, отколкото в широка къща със свадлива жена.” /Притчи 21:9/
По време на една от поредните разправии с кака Милка, в главата на Даньо джамджията изведнъж изплуваха думите: “Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат…” /1 Петрово 5:5/ и той замълча, наведе глава и кротко каза:
„Обещах на отчето да ида да му помогна в църквата, скоро нали е Великден.”
И тръгна, оставяйки жена си в недоумение:
„Каква църква бре, знам аз къде отиваш, пак в кръчмата ще висиш цял ден, грехота е да си измисляш такива оправдания, да знайш!”
Но Даньо изобщо не лъжеше, той добре знаеше, че лъжата е грях, дори в кръчмата ходеше с ясното намерение да слуша историите на младият стажант, пиеше съвсем малко, колкото да не стои на празна маса и се успокояваше пак с писанието, че “не това което влиза в устата осквернява човек, а това което излиза.”
В селото вече всички знаеха, че тази година за Великден черквата ще бъде отворена, това сякаш приповдигна духа на хората, усещаше се празничното им настроение, дори по пътищата все по-често се срещаха усмихнати лица.
„Ей на туй вече му се казва център!” – доволно се усмихваше бай Стамат поглеждайки към църквата, сякаш я виждаше за пръв път.
„Пък ний, будалите му с будали, чакаме европейски пари, че да се възроди селото. Никой не го е еня за нас, добре, че Господ е добър, другото е лъжа!”
На Великден още от ранни зори хора заприиждаха в църквата, едни от любопитство, други бяха видимо радостни, че най-сетне нещо се променя и то не от само себе си, нито от Европа, а от самите тях идваше промяната.
„Да му се неначуди човек, че всичко тръгна от кръчмата на бай Стамат, ама казали са го някога мъдри хора, Неведоми са пътищата Господни!” – размишляваше гласно Даньо джамджията, а жена му, кака Милка, стоеше плътно до него с преливащо от радост сърце и за пръв път от много години мълчеше, защото ѝ тя бе научила нещо:
„Жени, покорявайте се на своите мъже, като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата.” /Ефесяни 5:22-23/
© Руми Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страхотен разкз Руми,едно огромно браво и от мен
.Поздрав най-сърдечен. -
Чудесен разказ, Руми! Толкова увлекателно и пленяващо разказваш, че след прочита усещането е необяснимо! Добре подбраните стихове, разкриват живота и променящата сила, които съдържа Божието слово. Изключително стойностен и вдъхновяващ разказ! Аплодисменти, скъпа Руми!
-
Юри, винаги се радвам да те видя! Благодаря!
Безжичен, знам, че винаги си искрен в коментарите си и оценявам високо твоето мнение. Относно този разказ, един мой близък ми сподели, че рискувам да загубя женската аудитория, но както си забелязал и ти, това никак не ме притеснява, важното е всеки да си знае мястото! Относно грешките, видях доста след като беше публикуван, а и доста неща ми куцат по принцип в граматиката, признавам си, но имам една слабост, бързам като "теле пред майка си..." Благодаря ти още веднъж!
Ирина.... Благодаря! -
Мъжът е главата, жената е шията.
Е, поне "шиповете" са излекувани
Хубав разказ. -
Хубаво разказано. А цитатите са много точни. Е, либерастите ще те обвинят, че не си "политкоректна" (каквото и да значи тази върховна глупост, която е само инструмент в ръцете на тези, които алчно искат да лапат чужди (обществени) пари). А ще те обвинят най-вече за цитата за жената и Христос. Ама виждам, че на теб изобщо не ти пука, при това си жена, и затова много ми хареса.
Още един път - разказът е много хубав, защото е в традициите на българския разказ. Браво.
И за да е в моя стил - има някои дребни грешки. Излишни запетаи в някои случаи и на едно място пълен вместо непълен член в м.р., ед.ч. Но това изобщо не намалява достойнството на разказа. -
Хубаво, някак свежо и много умело е разказано, Руми! Поздравления! 😊
-
Скъпа Иржи, сърдечно ти благодаря, че си отделила от времето си за този разказ, благодаря ти и за хубавоте думи, подкрепата от приятел винаги е много стимулираща! Прегръщам те!
Младене, знам, че твоят поглед по темата е изключително обективен. Селото ми е една от любимите теми, защото истинският живот е започнал именно от там, а сега то остава като нещо незначително и неоценено! Благодаря ти!
Пожелавам ви много творческо вдъхновение, приятели! -
Село Благово има съдбата на много умиращи български села. Давам пример с голямото /по площ/ село Алино в подножието на Плана. Чудесен разказ, Руми. Поздравявам те! Често съм си мислел, че кръчмата е сякаш реалната църква на такива населени места, като взаимна изповедалня. Може би тези кръчми дават по едно рамо и на истинските църкви в тези села. Благодаря ти, Руми, за цитатите от Светото писание и особено за Ефесяни 5:22 - 23.
П.П. Сърдечно ти благодаря и за хубавия коментар на стихотворението ми "Докоснах с любовта ни синевата" и за поставянето му в Любими! -
Толкова сладкодумно разказваш, Руми, че не ми се искаше да свърши, а никъде не пише, че ще има още!....Сякаш и ти си била там, при бай Стамат, а и от няколкото притчи личи, че и Библията познаваш! Като те познавам... с каквото се захванеш, все е качествено!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Коце, радвам се, че си прочел! Приеми сърдечен поздрав и от мен!
Благодаря ви, мили хора!