Към принца
Ето, мили мой, стоя си вече 100 и кусур години сама, /но не самотна/. Отказах се да чакам, не че ми писна - имам си друга работа. Та налегнали са ме едни грижи,ток за замъка, заплата на прислужниците, данък и все такива. Не те чакам, защото знам, че ти си някъде пиян и обслужваш разни слугини. Пръстена с камък, който ми подари при първата ми среща го подарих на един просяк, за да си купи топли дрехи и да се нахрани. На мен малко ми е студено също, защото дантелените рокли, които ми даде при втората ни среща не топлят въобще, а навън вали сняг. Ще ти пусна писмото в морето в една бутилка, дано да пристигне до теб и да го прочетеш.
Чао, успех!
© Jivka Koleva Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Докато някои ме обвиняват,че не мога да пиша,други не спят и ми издават нещата,като свои !С една дума,пълен ужас!
-
Когато кръчмарското творчество има преднина,аз нямам шанс!Жалко!
-
Използвах си втория шанс вече,не мисля да продължа там където има зле настроени към мен!Успех на останалите!
-
Шекспир
Поне да бях наистина сърдита!
О, пръсти зли, разкъсали тез думи,
които ви облъхнаха с любов!
Оси, които смучете нектара,
а след това избивате пчелите,
които са го сбирали! Целувам
с молба за прошка всяко дребно късче!
Тук пише: "Мила Джулия"! Не "мила",
ужасна Джулия, аз твойте букви
ще хвърля върху каменните плочи
и гордостта им ще потъпча с крак!
А туй какво е, скъсано в средата?
"Любовно наранения Протей"!
О, скъпото ми наранено име,
леглото болнично на мойта пазва
ще те приеме, за да те лекува,
но най-напред устата те целува,
за да открие раната ти. Боже,
тук има пак "Протей"! ...И тук "Протей"! ...
Горкичкия! ... О, ветре лек, недей
да вееш силно, да сбера отново
нещастните му буквички! ... Нетези
на мойто име! Тях ужасен вихър
да ги издигне на възбог и пръсне
в кипналото пенесто море!
Но гледай, гледай - неговото име
до моето! "Злочестия Протей
до сладката му Джулия"! О,не!
Ще скъсам свойто! ... Не, ще го оставя!
Монолог -кратък
! -
То и принцесите ,като принцовете/шега/,поздрави и хубав ден!
-
Благодаря ви Feel,всичко вече ми прилича на изпит на тема:„Що е то монолог и има ли почва у нас?!”
-
Монолог от няколко изречения от „Апокалипсис сега”
"Виждал съм ужаси... ужаси, които вероятно и ти си виждал. Но нямаш никакво право да ме наричаш убиец. Имаш правото да ме убиеш. Имаш това право... но нямаш никакво право да ме съдиш. Не е възможно думите да опишат това, което е нужно, на хора, които не са познали какво значи ужасът. Ужас. Ужасът има лице... и ти трябва да станеш приятел с ужаса. Ужасът и смъртоносния терор са твои приятели. Ако не са, значи са ти врагове, от които трябва да се страхуваш. Те са истински врагове." -
Ето монолог от 5 изречения от много известен филм!
„Въпросът е, дами и господа, че алчността, заради липсата на по-добра дума, е нещо добро. Алчността е нещо правилно. Алчността работи. Алчността пречиства, влиза в дълбините и улавя същността на духа на еволюцията. Алчността във всичките й форми - алчност за живот, за пари, за любов или за знание... е карала човечеството да върви напред. И алчността, запомнете думите ми, не само ще спести Teldar Paper, но и другата едва функционираща корпорация, наречена САЩ."
*** -
За какво е дисквалифицирано,отговаря на условията,прочетете си ги пак тези условия!Държите се странно!
-
А на мен много ми хареса. Нищо, че е кратко. Той принца и толкова не заслужава! Накара ме да се усмихна, а това е голям плюс от мен. Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
