12.02.2019 г., 23:39

Към принца

910 2 9

Ето, мили мой, стоя си вече 100 и кусур години сама, /но не самотна/. Отказах се да чакам, не че ми писна - имам си друга работа. Та налегнали са ме едни грижи,ток за замъка, заплата на прислужниците, данък и все такива. Не те чакам, защото знам, че ти си някъде пиян и обслужваш разни слугини. Пръстена с камък, който ми подари при първата ми среща го подарих на един просяк, за да си купи топли дрехи и да се нахрани. На мен малко ми е студено също, защото дантелените рокли, които ми даде при втората ни среща не топлят въобще, а навън вали сняг. Ще ти пусна писмото в морето в една бутилка, дано да пристигне до теб и да го прочетеш.

Чао, успех!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докато някои ме обвиняват,че не мога да пиша,други не спят и ми издават нещата,като свои !С една дума,пълен ужас!
  • Когато кръчмарското творчество има преднина,аз нямам шанс!Жалко!
  • Използвах си втория шанс вече,не мисля да продължа там където има зле настроени към мен!Успех на останалите!
  • Шекспир
    Поне да бях наистина сърдита!
    О, пръсти зли, разкъсали тез думи,
    които ви облъхнаха с любов!
    Оси, които смучете нектара,
    а след това избивате пчелите,
    които са го сбирали! Целувам
    с молба за прошка всяко дребно късче!
    Тук пише: "Мила Джулия"! Не "мила",
    ужасна Джулия, аз твойте букви
    ще хвърля върху каменните плочи
    и гордостта им ще потъпча с крак!
    А туй какво е, скъсано в средата?
    "Любовно наранения Протей"!
    О, скъпото ми наранено име,
    леглото болнично на мойта пазва
    ще те приеме, за да те лекува,
    но най-напред устата те целува,
    за да открие раната ти. Боже,
    тук има пак "Протей"! ...И тук "Протей"! ...
    Горкичкия! ... О, ветре лек, недей
    да вееш силно, да сбера отново
    нещастните му буквички! ... Нетези
    на мойто име! Тях ужасен вихър
    да ги издигне на възбог и пръсне
    в кипналото пенесто море!
    Но гледай, гледай - неговото име
    до моето! "Злочестия Протей
    до сладката му Джулия"! О,не!
    Ще скъсам свойто! ... Не, ще го оставя!
    Монолог -кратък!
  • То и принцесите ,като принцовете/шега/,поздрави и хубав ден!

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...