Към принца
Ето, мили мой, стоя си вече 100 и кусур години сама, /но не самотна/. Отказах се да чакам, не че ми писна - имам си друга работа. Та налегнали са ме едни грижи,ток за замъка, заплата на прислужниците, данък и все такива. Не те чакам, защото знам, че ти си някъде пиян и обслужваш разни слугини. Пръстена с камък, който ми подари при първата ми среща го подарих на един просяк, за да си купи топли дрехи и да се нахрани. На мен малко ми е студено също, защото дантелените рокли, които ми даде при втората ни среща не топлят въобще, а навън вали сняг. Ще ти пусна писмото в морето в една бутилка, дано да пристигне до теб и да го прочетеш.
Чао, успех!
© Jivka Koleva All rights reserved.
!