Къщата на самотните
…и аз се обърнах, и погледнах скалата и знаците;
знаците гласяха САМОТА.
Едгар Алан По
Една стара, запустяла къща... цялата обрасла в бръшлян, с напукани стени, ръждясали улуци, провесени страховито надолу... със затворени кепенци... цялата потънала в самота и тишина... обвита в тъмнината на падащата нощ... необезпокоявана от човешко присъствие... извисяваща се величествено, грандиозно и... самотно на върха на един хълм...
Търсех избавление. От какво? От самотата – тази, която ме поглъщаше в себе си година след година; която ме обвиваше с отровните си пипала все повече и повече; самотата, която ме довеждаше до състояние на самозабрава и отчаяние. А от тях изходът ставаше все по-труден.
Някой ми каза: „Иди в къщата на самотните – там ще намериш това, което търсиш. Последвай примера на тези, които са ходили там преди теб и са се връщали променени без да помнят що е самота.”
Намерих я – и друг път бях я виждал.
Вечерта бе дошла – беше тъмно, непрогледно. Застанах в под ...