Мъглата беше ужасна. Гъста и лепкава, влажна, създаваше впечатлението, че се придвижваш през гъста пелена. Въпреки че бе включила специалните фарове, Диана виждаше едва на няколко метра пред колата. Караше бавно вече часове, а непрекъснатото взиране в млечната мъгла пред нея я уморяваше невероятно. Прибираше се вкъщи след толкова години отсъствие и така й се искаше да стигне колкото се може по-бързо... На места, където и се струваше, че мъглата е по-рядка, си позволяваше да натиска газта, но през повечето време просто пъплеше, бавно като мравка - знаеше, че най-голяма част от инцидентите стават именно в такова време. Нямаше закъде да бърза - по-важното беше да се прибере жива и здрава при близките си. Пътят беше почти пуст, много рядко се разминаваше с някоя кола, навън отдавна се беше стъмнило, а местността, през която караше в момента, бе гориста и тя съсредоточи цялото си внимание в шофирането. В колата беше топло и приятно, климатикът работеше, радиото тихо припяваше поредния хит, ...