Цялото село беше притихнало. Слънцето се скри зад балкана и Вечерницата изгря на небето. Животните бяха прибрани по оборите и комините пушеха над къщята. Само от една къща още се носеше весела глъчка. Баба Ганка беше сбрала край огнището си младите моми, дето на следващия ден щяха да бъдат лазарки. Както всяка година, тя учеше девойките на песните, дето тя самата беше пяла преди много време. Още от началото на годината тя почна да подбира най-хубавите текстове, които помнеше и ги предаваше на момите с тиха мелодия на уста. После ги караше през ден, през два, да ѝ ходят на гости, че да ѝ попеят. Хем ги поправяше, ако бяха объркали някъде песента, хем те ѝ правеха компания в самотните зимни вечери.
– Тук сме чули, разбрали, Лазаре,
че има ерген и мома, Лазаре,
я ергена женете, Лазаре,
я момата годете, Лазаре…
– Много хубу я изпяхте, девойки! – плесна с ръце баба Ганка. – Добре съм ва научила. Отивайте да спите, че утре дълъг ден ва чака.
Всичките четиринадесет момичета, които бяха все на ...