ЛЕБЕДОВА ПРИКАЗКА
Когато дойдох на тоя свят, за мое съжаление, той по никакъв начин не показа, че се е зарадвал и че е готов да ме грабне на крилете си и да ме разнася щастлив из всяко кътче на душата си. Църковната камбана хич и дума не обели, защото тогава църквата беше заключена, попът - вързан, а клисарят - мъртво пиян. Да не говорим, че камбаната беше отдавна свалена от камбанарията и безследно изчезнала като много хора по това време. Нямаше топовни салюти, щото нямаше оръдия на село, нито буря – вятърът се беше примирил с положението, сигурно затова и Бог не прати гръмотевици, щото и той вече не беше Гръмовержец и Месия. Слънцето се възкачи на Запад*, поотърка махмурлийските си очи о ръкава на планината, позаклати се и тръгна. Първо към икиндия. После към пладне. След туй към залез. Както всеки божи ден. Професионална деформация. Сякаш нищо не се беше случило. Спомням си, че извиках тогава, за първи път през живота си извиках, изпищях даже.
Ама какво от това?
На никого не му пука ...