ЛЕЧИТЕЛЯТ

       Имаше в града ни един прочут лечител. Занимаваше се с природолечение. При него идваха за помощ хора от цялата страна. Някои той приемаше и ги лекуваше, други отпращаше, без да изслуша страданията им.

       Един ден пред него застана мъж с бледо, изпито лице. Цялата му фигура излъчваше немощ. Преди болният да отвори дума за болките си, лечителят попита:

       - От какво страдаш?

       - По-добре ме питайте от какво не страдам. Всичко ме боли. Всичко в мене сякаш е изгнило. Но най-много ме мъчи немощ.

       Лечителят се взря мълчаливо в лицето му. Всепроникващият му поглед потъна в бездните на това изстрадало лице.

       - Ще можеш ли да ми помогнеш - попита тихо болният..

       -  Болестта ти е излечима, но от теб зависи дали ще се излекуваш. Ще ти кажа каква е и как можеш да се избавиш от нея, а ти ако приемеш, ще се излекуваш.

       - Как няма да приема. Ще направя каквото трябва. Каква е болестта? Как да я лекувам? - няма търпение да разбере немощният.

       - Страданията ти идват от това, че не можеш да задоволиш безбройните си желания. Изхвърли всички желания от себе си и ще бъдеш здрав.

       - Само това ли е!? - зарадва се болният.

       - Малко ли ти се вижда!? Та това е най-трудно лечимата болест. Желая ти успешно лечение и оздравяване.

       След тези думи лечителят даде знак на посетителя да се оттегли и рече:

       - Да влезе следващият.