Jun 12, 2010, 1:34 PM

Лечителят

921 0 0
1 min reading

ЛЕЧИТЕЛЯТ

 

 

       Имаше в града ни един прочут лечител. Занимаваше се с природолечение. При него идваха за помощ хора от цялата страна. Някои той приемаше и ги лекуваше, други отпращаше, без да изслуша страданията им.

       Един ден пред него застана мъж с бледо, изпито лице. Цялата му фигура излъчваше немощ. Преди болният да отвори дума за болките си, лечителят попита:

       - От какво страдаш?

       - По-добре ме питайте от какво не страдам. Всичко ме боли. Всичко в мене сякаш е изгнило. Но най-много ме мъчи немощ.

       Лечителят се взря мълчаливо в лицето му. Всепроникващият му поглед потъна в бездните на това изстрадало лице.

       - Ще можеш ли да ми помогнеш - попита тихо болният..

       -  Болестта ти е излечима, но от теб зависи дали ще се излекуваш. Ще ти кажа каква е и как можеш да се избавиш от нея, а ти ако приемеш, ще се излекуваш.

       - Как няма да приема. Ще направя каквото трябва. Каква е болестта? Как да я лекувам? - няма търпение да разбере немощният.

       - Страданията ти идват от това, че не можеш да задоволиш безбройните си желания. Изхвърли всички желания от себе си и ще бъдеш здрав.

       - Само това ли е!? - зарадва се болният.

       - Малко ли ти се вижда!? Та това е най-трудно лечимата болест. Желая ти успешно лечение и оздравяване.

       След тези думи лечителят даде знак на посетителя да се оттегли и рече:

       - Да влезе следващият.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Хаджидимитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...