Мек, засипан с прах път се катери нагоре към хотела, който по-скоро прилича на някогашните почивни станции. Пътят се извива по въздигнат над морето, одран от слънцето хълм. Отстрани камъняк, натрошен от влагата и ветрищата. Следобед е и плажуващите се завръщат, ожулени до кръв от лудялото през деня слънце. Убили са времето, заровени в пясъка, блъскали са карти, озвучавали са с чалга плажа. Яли са и са спали тук, а в още ранната утрин е имало истинско състезание за заветните места на брега, до самата вода. Курортистите гледат със снизхождение и превъзходство на едни други хора, които с усилие кретат нагоре към хотела. Пристигнали са дядовци и баби на море - от пенсионерски клуб... Дошли за някой и друг ден да видят свят... Жега е, но са пременени с новите си дрешки. Пристъпят плахо пред лицето на синята стихия. Процесията на пенсионерите се предвожда от Байчето. Полуизсъхнал на корена си като онези стари дървета, които се събуждат всяка пролет, въпреки излинялата от годините им снага. Т ...