33 мин за четене
ЛИЛАВИТЕ НОСОРОЗИ
Шофьорът на ТИР-а превключи чистачките на по-бърза скорост. Дъждът се усилваше. Добре поне, че нямаше почти никакво движение по пътя и никой насреща не го заслепяваше. Той самият караше на дълги светлини и мощните фарове разцепваха тъмнината на нощта надалеч. Беше идеалното време на годината за шофиране - април. Зимните поледици и снегът бяха останали назад, а до летните задръствания имаше много време. Особено по средата на седмицата, както сега, беше благодат да се кара. Дори топлият пролетен дъжд по-скоро помагаше, отколкото пречеше. Той спираше мераците на пишман шофьорите, да ходят от село на село и да се наливат по нощите с ракия в различните кръчми. И може би това щеше да е идеалното пътуване, ако една-едничка грижа не глождеше мисълта на шофьора. И то каква грижа! Беше се издънил жестоко. Трябваше да натовари вата в Сърбия за някакъв строеж в Созопол. Беше го правил безброй пъти. Но за първи път се съгласи да вземе един пакет в Ниш и да го занесе до Бургас. Пак ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация