Лодката
Стоеше килната леко на едната си страна. Тази, на която беше дупката в корпуса. Предницата и, също оръфана приличаше на разскъсан картон. Направена от полиестерна смола и стъкловлакна, излята в калъпите на фабриката в крайморски град, тази красавица стоеше, като корабокрушенец, изхвърлен на необитаем остров. Лежеше осакатена на петдесет метра от тръстиките на езерото. Такава я видя и Иван от височината на близката работилница. Лодката беше в стопанството на дребен животновъд. Казваше се Марин. Беше взел под наем мястото, за да отглежда зайци и прасета. Познаваха се, тъй като и двамата бракониерстваха във водите на езерото.
- Искаш ли да ти помогна да стегнем лодката.-предложи му един ден Иван.- Ще я ползваме двамата да влизаме с нея. Тя е голяма и удобна. Гумените лодки, не са стабилни на вълна. "Уфимката" ми е пукната на три места.
- Що да не.- откликна с охота зайчарят.
- Ще купя материали и ще я оправим.- продължи Иван
- Добре, става. Ще е нужна полиестерна смола, втвърдител ...