Eia (Росица Танчева)
436 13858
30.08.2010 г., 14:36 ч.

Ловната историйка на Иван Фурлина 

  Проза » Хумористична
791 0 14
2 мин за четене

     «Хе, да му се не види, макар! Целият баир е разоран от зурли! С кой акъл си дадох пушката на съседски Дончо?» Тъкмо наум се укорявах за глупостта си, когато насреща ми изскочи едър глиган - поне на мен ми се видя бая охранен. Ама нямах време много да се оглеждам - плюх си на петите и бегом, а той - пустият му дявол, след мен с все сили търчи и квичи! Идеше ми и аз да загрухтя, но и дъх не можех да си поема. Добре че насреща ми се изпречи един братил бор. Метнах се отгоре му като катерица. Запращяха клони и а-а, а-а, да падна връз глигана, ама се задържах за ластика на гащите си, увиснал на дебел чеп. Люшках се  насам-натам, а страшното прасе бесуваше отдолу и си чешеше бивните в дървото. «Боже, дано ластикът ми да издържи!» - молех се и безпомощно махах с ръце. Точно тогава, сякаш пратени от Господ, се появиха съседски Дончо и Стоян Памука - въоръжени до зъби, истински мъжаги! Запукаха те по глигана, но, ама че късмет, не го улучиха! Че като се разяри това ми ти животно, изпъна тялото си като стрела и се спусна срещу Стоян Памука! Съседски Дончо стреля и право ластика ми улучи, та аз навреме тупнах от дървото. Грабнах един сарък и се спуснах да спасявам побратима си. А онзи навреме залегна в изпречил му се трап и глиганът го прескочи. Докато животното да се съвземе, тримата герои го изпреварихме и се намерихме  на бора. Тъй дочакахме младата Дончова невеста и хубавата буля Стоеница, които бяха тръгнали да ни търсят. Когато ни откриха, на дяволското изчадие му беше омръзнало да рие в коренищата и да ни чака. Благоразумно си бе подвило опашчицата и се беше оттеглило на заслужена почивка нейде вдън горите тилилейски. Смелите ловджии се изсулихме от дървото, а невестите сочеха към мене и се заливаха от смях. Кога се погледнах - то аз съм бил останал без  гащи, нали съседски Дончо, вместо прасето, ластика им улучи. Тогава Стоян Памука ми се притече на помощ - подхвърли антерийката си и аз си я завързах през кръста, а сетне гордо се изпъчих и рекох: «Друго си е кога сме тримата юнака - заедно! Видяхте ли как му взехме страха на глигана - подви си опашката! Ех, побратими, дано да е берекетлия годината, пък и на двама ви ще ударя по една патка за благодарност!»

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??