Малка искрица в сърцето ми свети и надеждата, че ще се върнеш при мен, тази нощ е особено топла. Както някога ще бъдем двамата, аз и ти, само двамата. Помниш ли как ми обещаваше всичката топлина на света? Прегръщахме се и мечтаехме в мислите си. Приглушена светлина и присъствие на книги, двамата сред тях по-заедно отколкото беше възможно да осмисля. Заедно търсим истината. Точно това си представях тогава и точно това си представям сега. По-топло от всякога. По-силно от тегнещата топлина наоколо. Толкова ми е топло, а навън е зима. Опитвам се да оздравея от болестите, които пипнах. Най-отдавна се е заселила у мен депресията, но мисля, че скоро ще си отиде. Дали наистина някога съм говорила на теб? Успя ли да чуеш сърцето ми сред всички тези мои думи и сред всичкото това мое мълчание! Успя ли да усетиш светлината в очите ми, която ти запали там?
Да повярваш в човек е трудно, но да повярваш в жена сигурно е мъчително болезнено, ако тя те обича, но не може да ти даде това, което заслужаваш ...