- Княгиня Евдокия сестрата на Цар Борис III болна била от епилепсия. Нещо като моето требе да е. Па то Царят и един Учител на име Дънов били близки. Тоз’ последния па бил водач на некакво си братство.
- Бялото братство – знам за него. Че какво?
- Точно той обадил на Царя за туй место тук. И още му рекъл, как ако княгинята доде къде насам лятото, а и ако може да остане за некое известено време до есеняска – шала а’ са опра’и.
- Тъй! И нататък!?
- Та Царат разпоредил на един пилот да я докара тука. Но то па се оказало, ка и на самият пилот синът му и той същата беля имал у себе си. И тогава Борис III рекъл не - ми направо заповед издал и двамата да дойдат къде сама. Хем княгинята да не е сам саминка с монасите.
- И какво?
- Ам’чи оздравели и двамата.
- Хайде бе!
- Да всички това го знаат! Че те на туй и аз се надам де.
- Еее… Ха дано така да стане и с теб. И само по тази мълва ли е тръгнал толкова народ насам да идва за изцеление?
- Ааа не, не! Има и от после работа…
- Ми казвай! Защо се ...