18.06.2023 г., 17:04

 Льончо Канапа

777 4 11

Произведение от няколко части

1 мин за четене

   Хубава е нашата природа по Загоре!Равно е,до де дъх ти стигне, пък после, поглеж, някоя двугърба природна даденост, същински момински бюст!

   -Тате, как се дума, ей онова бърдо? - попита Еленко, а тейко му, след мъдър размисъл го поучи миротворно, че е още дребен за похотливи мисли.

   -Ама, тате! Бате Гунко дума, че са "Момини цици", верно ли?

   Семейство Хайлазови претърпя несгодите на Балканските войни, като по време на Първата Всемирна война се надяваше, че България ще спечели и те пак ще да се върнат край Охридското езеро...

   Но, уви! Не всичко се случва по мечтите ни!

    Правителството: що можа - стори по линията на една Спогодба Кафандарис-Моллов. Българите бежанци бяха оземлени, построиха им скромни кирпичени къщи в дворове по един декар,а техните имоти в Източна и Беломорска Тракия, както и в Македония бяха заети от турски,гръцки и сръбски разселници. Големи маси население, по изконните им от векове земи, бяха преселени в границите на нови държавни владения. С няколко думи накратко - прекъсваха се родовоетнически, верски и дори; и преди всичко, емоционални състояния!

   Семейство Хайлазови, в противовес на името си,бяха работни и имотни в град Охрид, където въртяха няколко магазина за месо, риба и зеленчуци...

Имаха късмета да попаднат в  Ески Заара(Стара Загора) и със спечелените с търговия пари и злато успяха да закупят къщичка с двор,докато ги оземлиха, заедно с десетина други бежански семейства в село Тракия.

Селото отстоеше между Хасково и Стара Загора. Семейството което броеше дванадесет мина се раздели на две. Бащата на Еленко с майката и братчето му заминаха на село, а чичо му Спиридон и тетка му Смарагда с децата си останаха при дядо Янаки и баба Мария, които чакаха дните си...

 

Следва продължение...

   

    

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...